Мечтата на Димитър е да работи в сферата на рекламата и масовата комуникация. Тя се сбъдва, когато Митко получава шанс да стажува в най-голямата пиар агенция в света. Скоро той успява да се издигне и се сблъсква със света на комуникацията. Бързо осъзнава каква сила е тя и колко опасна може да бъде. Всичко това преобръща живота му и единствено от него зависи дали ще съумее да се съхрани, или ще потъне."Стажът" е от онези романи, които не искаш да оставяш и след края искаш още. Очаквам по книгата да се направи филм или сериал. С удоволствие бих го продуцирал." Борислав Чучков, продуцент "Впечатляващ! ... |
|
Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие. ... "Историята не е само памет, не само духовна съкровищница, изучаването на която ни предпазва от минали грешки. Тя не само сочи пътищата на бъдното, но е и един вид завещание и "нотариален акт" за собственост върху земята, в която живеем, и съграденото върху нея от нашите деди. А езикът съхранява в себе си историята и дава неимоверни възможности за анализ и проверка на получените чрез други методи данни." Из книгата ... |
|
В първия брой за 2022 г. ще прочетете: Романа "Звездите по пладне" от Денис Джонсън; Разкази от Гейл Годуин, Мюриъл Спарк, Джеки Стоев, Итало Звево и други; Поезия от Калин Донков, Жером Льороа, Патриция Николова, Бистра Величкова; Повестта "Месечинке" от Здравка Евтимова. В рубриката "Ателие" гостува Ради Неделчев. ... |
|
"Още една книга застава на лавицата до творбите, документиращи талантливото постоянство, с което Благовеста Касабова трасира пространствата на българската художествена словесност. В безусловното си посвещение на родната литература тя десетилетия наред чете със сърцето си имената на нейните класически върхове и съвременните ѝ местожителства. В мащабните измерения на този прочит личат на личности, творби и събития, които са неотменна част от националната ни история и култура. Сега там застава и нейната книга за Калина Малина - още един мост, чийто майсторски градеж прибавя нови черти, контрасти и полутонове ... |
|
Съставител: Звезден Златарев. ... "В торната градинска пръст ряпа с великански ръст бе израсла край плета за почуда от света. Залови се дядо Ради сам-самичък да извади тая Ряпа-Грамадана. Тя остана си вкопана! Не помръдна, не поддаде! Как сега да я извади?" Из книгата Илюстрациите в книжката са дело на Галин Георгиев и Светлана Князева. Книжката е част от поредицата Мога да чета сам! на издателство Златното пате. ... |
|
Чудесната книга "Наръчник за мечтатели" на Борис Бонев и Цвета Тюлева е като карта за Страната на мечтите, където, оказва се, никак не е лесно да се озовеш. Налага се да минеш през сериозни изпитания, за да осъзнаеш простата истина, че в Страната на мечтите не можеш да влезеш, защото винаги си бил в нея и тя в теб;). Ния, героинята на книгата, научава Ради, че за да бъде щастлив са нужни две неща – да може да се довери на някого и да вярва в себе си. ... |
|
Повече от век след смъртта си Григорий Распутин продължава да буди силен интерес. Сибирският селянин с хипнотизиращ поглед успява да си проправи път до императорското семейство на династията Романови и да окаже съдбоносно влияние върху съдбата на Руската империя. Истината за необичайния му живот обаче дълго време остава частично разкрита. Распутин: Неразказаната история е богата и завладяваща биография, която поставя самопровъзгласилия се за светия селянин в религиозния, социалния и политическия контекст на неговото време. Написана от водещия световен авторитет по темата, Джоузеф Т. Фърман, книгата се основава на ... |
|
Настоящото издание представлява събрание от 25 пространни разказа за светогорски подвижници, живели през XX век. Сред тях и Зографският игумен архимандрит Евтимий. Изданието е снабдено и с фотографии на отците, които са попаднали по един или друг начин пред фотообектива. Книгата е част от поредицата Библиотека Духовни слънца на издателство Фондация Наследство на Зографската света обител. ... |
|
Танцът заема достойно място сред останалите изкуства. Той е едно от най-масовите видове творчество по сила, дълбочина на въздействие и широта на обхвата на жизнените явления. Танците на българина са от най-ярките и масови прояви на неговото художествено творчество, създадени от творческия му гений в продължение на стотици години. От ранна възраст до дълбока старост българинът е играел с увлечение своите танци - на празници, събори, домашни тържества, през почивките по време на работа на полето, като е давал своя принос за развитието и обогатяването им. Така постепенно с общите усилия на народа-творец хората и игрите са ... |
|
Съставител: Наска Калата. ... "Ние сме деца на радостта", обобщава един от авторите в този сборник усещането за радост и единение с природата, които завладяват всеки, докоснал се до него. Съставителят, Наска Калата, е подбрала разнообразни гласове от хилядолетния прибой на созополския талант, побрал в искрящото си богатство векове, езици, вери и истории. Градът на Аполон, Градът на спасението, Градът на бягството от градовете винаги е омайвал с неочаквани открития на красота. Ще ви очарова и сега с богатството си на изящна словесност, сравнима с природните му красоти. Созопол, пристанището на талантите, както от ... |
|
Димка Гочева е родена в Стара Загора през 1964 г. Завършила е философия в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1987 г. От 1988 г. е хоноруван, а от 1990 г. - редовен асистент по история на античната и средновековната философия. Първата ѝ дисертация е за телеологизма на Аристотел, ръководена от проф. дфн Ради Радев. Втората ѝ дисертация е книгата, която сега читателят държи в ръце. Нейни са още книгите: В лабиринта на Платон и Аристотел, удостоена с награди от Фондация Минерва и Фондация Св. Климент Охридски през 1996 г.; Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм; Университетът: накъде; За ... |
|
"Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? – Ради бога, госпожо... гладен бях. Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха ... |