Несесерът е част от серията Diary , където ще откриете още ученически продукти и аксесоари по темата. ... Несесерът от Gabol е изработен с 3 отделения, като всяко от тях се отваря и затваря със самостоятелен цип. В тях могат да бъдат съхранявани и пренасяни цветни моливи , флумастери , химикалки , гумичка , острилка и линийка . Несесерът е с компактни размери - 22 / 7 / 7 cm. ... |
|
|
"Голямо междучасие. 20 минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ. Преди да вляза в учителската стая, минавам покрай нашия коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за самотни хора от Старческия дом. Вчера си купих една страхотна картичка, но се спирам за момент, за да се полюбувам отново на красотите, изработени от децата ни. Няколко шестокласници ме обстрелват мимоходом с един и същ въпрос, докато бързат за банички: – Госпожо...ъъъ...господине, колко имам на теста? Отговарям на всички по ... |
|
|
Романът Доверие е още един изгарящ портрет на човешките взаимоотношения, а също и задълбочен поглед върху учителската професия като призвание. Млад мъж и много млада жена. Тя е жизнена и блестяща. Пиетро е учител, а Тереза е бивша ученичка, която винаги е била влюбена в него. Мечта, която може да се сбъдне само известно време след завършване на университета. Любовната връзка на Пиетро и Тереза е бурна и страстна. След поредния ужасен спор, на Тереза ѝ хрумва идея: те трябва да си кажат нещо, което никога не са казвали на друг, нещо, което се срамуват да кажат на някого. Те ще чуят ... |
|
|
Пътят на един учител през два века от Враца до Видин. Владимир Т. Иванов в ръкописната Житейска хроника повече от две десетилетия (1915 - 1927 г.) върху 176 страници систематизира наблюденията си от десет села, пет околии и три окръга в Северозападна България, правени в течение на почти 65 години: учители, училища и учебно дело, селищен живот и общински управления, политически борби и изстъпления на властите в селата, войни, приятелства и разочарования, поетически и журналистически опити (публикува в 17 издания в София, Враца и Видин) - един задълбочен, всеобхватен и критичен поглед върху българския живот в края на XIX и ... |
|
|
Приложение: Нормативна уредба ... |
|
|
Дамян Обрешков е легенда на българската журналистика. Това определение не е високопарно, защото седем десетилетия перото му минава по хълмовете на времето. Срещало е превратности, но никога не е пресъхвало."Книгата на Дамян Обрешков я чакахме дълго и ето, че тя е на прага да поеме своя път към читателите. Журналистиката - моят живот е избрал да я нарече достолепният жрец на нашия занаят. В нея изповядва за изминалата от него Долороса към Олимпа на българската журналистика. На страниците ѝ бай Дамян разказва не само за своя труд, а и принос да ги има онези броеве на вестници като Отечествен фронт, Труд, ... |
|
|
"Да се заскитам към безкрая така загадъчно желан..."В книгата ще прочетете вълнуващи редове за любовта, мъдри и духовити размисли, в сатиричните куплети ще почувствате болката на поета за България."Стихове мои - градини небрани, стихове мои - отворени рани, вечно болите. Пада сланата, капят листата, вие стоите на вечна стража дори в съня ми. Песни непети - деца неродени като гугутки пърхате в мене, пърхате в мене... Литнете, мили, със сетни сили, че дни броени вървят към края, вървят към края. дори в съня ми." Гого Гогов Гого Гогов (1929 - 2015) е поет и белетрист. Известен е със сборника разкази ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Старобългарски книжовници" на издателство "Време". ... Животът и делото на славянския първоучител Методий често остават незабелязани и неоценени покрай забележителната личност на по-младия му брат - блестящият дипломат, богослов и писател Константин-Кирил Философ. В тази книга е направен опит да се очертае на широкия фон на историческите събития в Европа през IX в. величествената и трагична фигура на Методий, без чиято неуморна учителска и книжовна дейност славянската писменост и култура биха загинали още с ранната смърт на своя създател Кирил. Чрез известията на ... |
|
|
На тринадесетгодишна възраст Уилиям Макдоналд дал едно обещание на Господа - да напише коментар, който стих по стих обяснява разбираемо целия Нов Завет. Настоящият коментар е изпълнението на това обещание и плодът на повече от четиридесетгодишно интензивно изучаване на Библията, на дългогодишна учителска дейност и на едно вярно и последователно служение на Господа. Това, което прави този коментар толкова ценен, е целта, е целта, която си поставя, както и пътя, по който постига тази цел. Тук не става дума за просто предаване на знания или някакви теоретични прозрения, а за това да се възвеличи личността и делото на Господ ... |
|
|
Насърчаване на интереса към учителската професия. В тази книга валдорфският метод е представен като "педагогика на отворените врати": без поучения и принуди, с основен акцент върху външните и вътрешните страни на училищния живот. Наблюденията на Вихерт приличат на познавателно пътешествие. Авторът ни превежда през многобройни педагогически и социални ситуации, през класни стаи, родителски срещи, обсъждане на ученици и други проблеми на училищната общност. Книгата изобилства на идеи за самоанализ и нови перспективи. Стилът отговаря на съдържанието. Изкуството на възпитанието не само се обсъжда, но и практикува. ... |
|
|
Коя е силата, която те кара неуморно да търсиш и непримиримо да копнееш, да съчетаеш дързост с покорство, да останеш буден и да пазиш сърцето си чисто, да носиш надежда и да издигаш мечти, да останеш верен на вярата си, въпреки всичко? Двама млади, бленуващи за своя рожба и бродещи из трънливия път на осиновяването. Неугасващата надежда ги отвежда до първата прегръдка с дълго чаканата рожба, но всеки от родителите е изправен пред кръстопът и трябва да направи своя труден избор при сблъсъка на духовното с материалното. Защото любовта търпи превежда читателя през човешките въжделения и копнежи, близки на всяка душа и ще ... |
|
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
