Продължение на "Сам дойдох" от Сергей Бояджиев . ... Тънки и остроумни, често много смешни и винаги пропити от меланхолия, образците на епистоларното изку(ф)ство са адресирани до верни другари и съратници на автора, с които са водени дълги и напоителни разговори, често с аромата на шкембе от ония далечни вече години."Срещнахме се задочно с адресатите на писмата в първата част ("Сам дойдох"), но може да се запознаете с тях и направо тук. Сега отново сме поканени на тяхната софра, на която често са сядали "титани на мисълта и словото" (виж Илф и Петров), като - внимание, слагам титли! - ... |
|
|
На московското летище майка изпраща синовете си в богатата страна Монтегаско при баща, който очаква единствения си син. Странното е, че паспортите на двете момчета са идентични - те не само са родени на една и съща дата, но и имената им са еднакви. Как е възможно това - ако бяха близнаци, собствените им имена щяха да са различни? Каква е връзката между тях? Историята, определяна от авторката като "криминале от ново поколение", е разказана безпощадно правдиво, на места дори страховито, но и карнавално весело, пародийно и ексцентрично. В този роман Петрушевска е по-свободна, по-безжалостна в оценките си, по-смела ... |
