"Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история." Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. ... |
|
Репортажите в тази книга са не само впечатляващо свидетелство за процесите в следреволюционна Русия, а и за публицистичното майсторство и пророческия дар на Йозеф Рот. Написани на чистия и изящен език на неговата художествена проза и белязани от игриво - ироничното му въображение, искрящо остроумие и мека ирония, те не са загубили своето очарование и до днес. В началото на 20-те години на ХХ век редакциите на немските вестници и списания се надпреварват да привлекат младия журналист за свой сътрудник. Това е бъдещият писател, класик на австрийската и световната литература Йозеф Рот (1894 - 1939). Повече от десетилетие ... |
|
Още с първия си роман "Цюндел си отива", оценен от критика и читатели като "вертикално излитане" и "една от най-големите малки книги на съвременната художествена литература", Маркус Вернер се нарежда сред най-значимите швейцарски писатели на ХХ век. Наглед белязана от сложни взаимовръзки и пресечни точки предимно с прозата на Макс Фриш , тъканта на този роман вплита нишките на множество алюзии и скрити цитати, които го превръщат в сериозен философски и културен факт, без да отнемат от неговата увлекателност и четивност. Тъкмо напротив. Ранимостта и вътрешната разпокъсаност на главния ... |
|
Изграден на три равнопоставени взаимопроникващи се нива, романът "Някой си господин Пекелни" справедливо може да бъде наречен литературоведски детектив. В търсене на доказателства за реалното съществуване на един малък човек, господин Пекелни, бегло споменат в романизираната автобиография "Обещанието на зората" на легендарния мистификатор Ромен Гари , авторът проследява сложната, изпълнена с тайни и загадки съдба на самия Гари и отдава почит на литературата като възможност да се доближим до истината и да я поддържаме в паметта си. Въпреки преплитането на реалност и фикция. Франсоа-Анри Дезерабл, ... |
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ... |
|
След публикуването на книгата "Мистър Бог, тук е Ана" разказът за малката Ана с неговите неподвластни на времето истини заживява в умовете и сърцата на милиони читатели по света. Авторът Фин е залят от молби да се върне към спомените си за нея. Минават малко повече от десет години преди появата на «Книгата на Ана» и още толкова преди появата на "Ана и Черния рицар". "Проблемът със спомените не е в това, че не са верни. Просто са прекалено много, за да бъдат записани. Всичко, което преживях през тези няколко години, би отнело десетократно повече време да бъде разказано в сравнение със самото му ... |
|
Мнозина смятат, че календарът на маите отразява края на историята на познатия ни, основан върху дуалността и разделението свят. Но дали последният ден в този календар е денят на Страшния съд или бележи началото на нов цикъл и обозначава пространствено-времевия портал, през който ни предстои да прекрачим към нов живот и нови светове на възможности? И дали предсказаното от инките "време отвъд времето, когато Земята ще се обърне", се отнася за идните години? Като използва широк кръг от източници и собствените си заключения в резултат на дългогодишната си изследователска работа, П. М. Х. Етуотър систематизира ... |
|
Как малкото момче, покъртено от това, че неволно е причинило смъртта на едно птиче, след години се превръща в хладнокръвен убиец, който невъзмутимо и с чар води полицията за носа, бяга от най-строго охраняваните затвори на Канада и родната си Франция, и накрая бива обявен за обществен враг № 1 в тези две държави? Срещнал се с омразата, насилието и смъртта във Френско-Алжирската война и предприел макар и непоследователни опити да се впише в обществото, което го оставя да се справя сам с психическите си поражения, Жак Месрин му обръща гръб, слагайки началото на криминалната си "кариера" на гениален взломаджия и ... |
|
"Тази книга не е манифест за борба. Има твърде много войнствени книги от жени и за жени, които прокарваха и все още прокарват пътя и които направиха възможни промените в обществото. Моята изходна позиция обаче е друга, макар че лично аз съм водила много битки. Смятам, че патриархатът е гибелен и за мъжете. Защото при него и на мъжете се забранява онова, което ги прави хора и мъже, както се забранява на жените да изживеят живота си на жени и човешка същества. Убедена съм, че една връзка може да бъде излекувана само ако се излекуват и жената, и мъжът". А. Бюрки - Филенц ... |
|
Учените постепенно си изясняват как се осъществява информационният обмен в природата. Примитивните народи са го смятали за нещо разбиращо се от само себе си и са гледали на човека като на несъмнен участник в него. Когато се научим да се свързваме с цветята в дома си, с дърветата, под които се разхождаме, на които се облягаме, те започват целенасочено да ни освобождават от напрежението и умората и ни помагат да се върнем отново към себе си. Големите дървета служат като антени към вселената и улавят най-мощните вибрации, за да ги превърнат в енергийно поле на умиротворението. Ведно с тях и по-дребните растения събират от ... |
|
|
|
Делникът на телевизионния репортер Кристин Бюе се променя драстично, когато в редакцията на "Канал 24" започват да пристигат анонимни видеозаписи от брутални убийства. Видеата са придружени от кратка бележка и са адресирани до журналистката. Полицията е в безизходица, а населението е обхванато от все по-нарастваща паника. Дали стар неразрешен случай няма да помогне да бъде сложен край на поредицата от убийства? Или това е поредната заблуда, режисирана внимателно от убиеца, криещ се зад псевдонима Аквариус? Шокът за Кристин е голям, когато на едно от видеата вижда собствения си образ и разбира, че тя е ... |