Като погледнем назад в миналото от висотата на днешния ден, ще видим, че нашият народ е преживял през дълголетната си история епохи на възход и упадък, многократно е изпитвал радост от успехите, но още по-често и горчилката от несполуките. При най-обща съпоставка на добрините и злините, преживени през различните периоди в миналото, Възраждането се откроява като най-успешната и плодотворна епоха в цялата ни история. Това е епоха на съзидание и всестранен напредък. Трудно е дори да се изброят всички постижения през това време. Достатъчно е само да споменем, че тъкмо тогава се създава и укрепва модерната българска нация, ... |
|
|
"За приятелите си известен като Рашко, за неприятелите си - не знам и не ме интересува как е известен. С "До последен дух" той ще ви поведе на едно необикновено пътешествие, сравнимо и с "1001 нощ", и с най-разюзданите фантазии на Жул Верн . С важното уточнение, че за разлика от изброените класики, неговото пътешествие наистина се е състояло. И няма никакви изгледи скоро да приключи. В това житейско пътешествие нашият смел Немо - или Маруф, ако предпочитате - ще ви заведе в най-необичайните кътчета на планетата (от Коньовица та чак до устието на река Нигер); ще се сражава с вас и заради вас с ... |
|
|
Сборник в чест на чл. -кор. проф. Милена Цанева . Съставители: Людмила Хр. Малинова, Свилен Каролев, Маринела Димитрова, Кристина Йорданова ... Настоящият юбилеен сборник в чест на чл.-кор. проф. Милена Цанева има за цел да открои както творческия ѝ портрет, така и да представи нови проучвания, свързани с проблемните полета, по които тя работи: Българското възраждане, Иван Вазов , тенденциите и търсенията в българската литература в края на XIX и началото на XX в., динамичните и многолики процеси в духовния ни живот от периода между двете световни войни, съвременната литература; литературната теория, история и ... |
|
|
Да намерим свобода в Христос. ... "Духовен" християнин ли си? С тази книга Джеси Пен-Луис внася библейската истина в изучването на психологията като идентифицира разделителната линия между душата и духа в човешкото естество, тя разкрива практични принципи, чрез които можем да отхвърлим плътското си естество, да устоим на влиянието на Сатана и наистина да станем духовни християни. "Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки остър меч и от двете страни, пронизва до разделяне на душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето." Евреи 4:12 За Джеси Пен-Луис ... |
|
|
Ние не организираме най-важните събития в живота си – те ни се случват. Денят, в който едно приятелство или голяма любов се явяват в живота, е неочакван. Часът, в който любим човек напуска живота ни, е неочакван. Онова единствено събитие, което променя съществуването ни, е неочаквано. Сякаш тъкмо в такива моменти човешката душа – съзнаваща своята сила да оценява кое е важно и кое не е, кое винаги ще ни съпътства и кое можем да забравим – активира всичките си сетива и овластява паметта да направи подробен и старателен запис, който тя по-сетне ще присвои. Мозъкът е добър за данни и факти, които обаче забравя, щом спре да ги ... |
|
|
Малка антология на основни тибетски текстове. ... "Тези няколко капки, извлечени от обширния океан на тибетската будистка литература, нямат амбицията да са изчерпателна антология, а са просто компилация от най-поучителните текстове, които ми бе дадено да прочета през годините и които избрах заради яснотата им и заради автентичността на техния автор. Исках цитираните в тази книга текстове да представят възможно най-широкото ветрило на различните духовни традиции в Тибет. Много пъти черпих от извори, които ми се сториха особено бистри и утоляващи жаждата, и това бяха изворите на учителите, които добрата съдба ми беше ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
"Представете си, че един ден пред вярващите от всички религии в цял свят бъде провъзгласено: "От сега нататък няма да има повече места за поклонение на различните култове, повече никакви церемонии, никакви свещеници, никакви статуи, нито образи на светци - повече няма да има нищо материално, нищо външно: ще се кланяте на Бога, ще благоговеете пред Него в Дух и Истина". За тях това не би имало никакъв смисъл, те биха се чувствали изгубени. Само едно изключително напреднало в развитието си Същество е способно да намери в своя Дух и в своята Душа онзи Свещен Храм, в който да пристъпва, за да дири Господа, за ... |
|
|
"В своето изследване Енергията на българския дух Иван Гранитски проследява еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните български поети и белетристи. Той формулира оригинално и сполучливо неговото проявление у отделните автори. Националният дух е нещо конкретно и своеобразно, защото се носи и изразява художествено от най-големите ни автори. Те са изразители както на цялата нация, така и на определени региони, социални групи, възрасти, интелектуални съсловия. Своеобразието на българските писатели е своеобразие на националния дух, на чувствата ... |
|
|
|
|
|
Протопрезвитер Александър Шмеман - православен църковен деятел, богослов, проповедник - е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г, е ръкоположен за свещеник, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк, заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария "Св. Владимир". През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много ... |
|
|
Изследване, проведено в САЩ с 60 доброволци, разкрива биохимичните процеси в епифизата, които "отключват" съзнанието към дълбините на Вселената. В древните учения загадъчната епифиза е известна като "третото око", "седалището на душата". Днес все още не е ясна ролята ѝ във физиологията на мозъка. Хипотезите на д-р Страсман навлизат в зоната на мистичните явления, а те се оказват податливи на научен анализ. Вратата, зад която ни очаква молекулата на духа, е открехната. Там ли е бариерата между земното и небесното в човека? ... |
