И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
Лукас Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства за мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота извежда Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Берфус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
Щефан Фьогел е автор на книги, пиеси, сценарии. В момента е един от най-търсените немскоезични драматурзи. "Веднага искам да обясня едно: само защото през последните седем месеца съм излизал с шест жени и само защото си купих на старо едно Порше 911 и само защото се абонирах за две години в едно фитнес студио и за известно време бях в Tinder, това съвсем не означава, че съм в кризата на средната възраст!" ... |
|
|
Текстът на Хертманс е епична поема в две части, предвидена като театрален текст. В голяма степен това е поетичен разказ, подсилващ впечатлението за "монолог". Това е и един от най-интензивно въздействащите текстове, написани от Стефан Хертманс, който с привидната простота на разказната си линия ни представя не само кондензирана поезия, но и дръзва да докосне етичните дилеми на съвремието. Стефан Хертмнанс (1951) е един от най-известните фламандски автори. Печели множество литературни награди. Преподавал е в университети литературознание и театрознание. Джаз музикант в свободното си време. Участник е в множество ... |
|
|
Ема е на двайсет, а Йоханес в средата на четиридесетте. Всяка първа сряда от месеца двамата се срещат в хотел за еротични изживявания срещу заплащане включително през ваканциите и празниците. Има ясно споразумение между женения мениджър и младата студентка. Те не си задават никакви въпроси, не разказват нищо за себе си, не бива да изпитват чувства един към друг. В един момент обаче всеки пожелава да научи нещо повече за другия и тихо между тях се прокрадва симпатия. Дали ежемесечните срещи могат да продължат така? Или започва вечната игра между любов и желание, разказана свежо, модерно, но и затрогващо. Щефан Фьогел е ... |
|
|
Да попаднеш от кризата на средната възраст в клопката на празното гнездо? След като 21-годишната им дъщеря напуска техния дом, за да заживее с любовта на живота си, Паул и Мария се превръщат в най-обикновена двойка. На своя сватбен ден обаче те намират на прага на къщата си един сборник със сексуални съвети. Това шега ли е? Или вече им личи, че при тях не всичко протича така страстно както по-рано? Един семинар през уикенда трябва да им помогне отново да си припомнят еротичните изживявания. До тогава те обаче се упражняват упорито, за да преодолеят натрупаните си задръжки. Но за съжаление успехът е минимален. Поне на ... |
|
|
"Въпреки своя романтизъм, Оставете ме в основата си до голяма степен е творба на модернизма; обръща взор към диалектиката, отразява сюрреалистичния авангард в инцидентния съюз между шевната машина и чадъра, за който Соважо е напълно наясно. И все пак тя няма желание да прониква в дълбините на странното или в подсъзнанието на индивида. Вместо това тя се вкопчва в тежката реалност, която очаква една жена, едновременно изправена пред това да бъде изоставена от любимия си и пред собствената си преждевременна смърт." Дебора Гарфинкъл, Kenyon Review ... |
|
|
"На повърхността си творбата на Анна Топалджикова е изключително четивна. Удоволствие носи възможността да разпознаем текстурата на своя собствен свят в преплитането между бит и битие у персонажите. Острите сюжетни ситуации освобождат меланхоличния заряд в потока на времето. Словото се лее свободно. Под повърхността обаче е стаено друго. При това стаено без разказваческо насилие, усилие, претенция. Читателят не навлиза бавно и постепенно, колкото позволява хармоничността на историята, в даден персонаж, а сякаш с много висока скорост потъва в неговите интимни дълбочини. И още нещо, още по-важно: по протежение на ... |
|
|
През есента на 2014 година големият австрийски драматург Петер Турини навършва 70 години. Издателство "Black Flamingo" посвещава тази книга на юбилея на автора, в която е включен неговият последен текст, както и интересните му разговори с едно четиригодишно момиченце, които са адаптирани за сцена. ... |
|
|
Сборник с пиеси от Стефан Хертманс - болезнени спомени и хумор, преплетени с фантазия и безумие. ... Стефан Хертманс (1951) е един от най-известните фламандски автори (поезия, публицистика, драма, романи, разкази, есета). Печели множество литературни награди, Държавната награда на Фламандската общност, литературната награда "АКО". Номиниран е за международната награда "Ман Букър" за 2017 г."Никоя строфа не може да се предвиди. Хертманс е пълен с идеи, езикът му е гъвкав, а образците му имат силата на съвършени фотографии." NRC Handelsblad ... |
|
|
Когато праволинейният и безцветен кандидат Мартин Виганд влиза в битка за кметското място с един гъвкав и толериран политик като Ханес Ротер, не може да има съмнение кой от двамата ще бъде фаворит. В един момент обаче Виганд ангажира като съветник брилянтен и циничен политически експерт, който трябва да го подготви как да спечели в битката. При това Виганд учи бързо и това изнервя неговия конкурент, който се плаши, че така триумфът му е застрашен. Затова Ротер започва да рови в миналото на Виганд с помощта на някогашен негов приятел от младежките години. Приятелят: който е разочарован, че не получава помощ от Виганд да ... |
|
|
Два дни след падането на Берлинската стена Инге и Валтер Бишоф напускат стария си живот в Източна Германия... Апартамента, градината, работата си и страната. Пътуването отвежда двамата петдесетгодишни далеч, като те следват една отдавна сънувана мечта, "тайната на живота им", за която дори синът им Карл не знае нищо. Карл отказва да приеме родителското наследство и заминава за Берлин. Живее на улицата, докато не го приемат в кръга на "умното паство", група млади жени и мъже, които водят партизанска битка за окупиране на празни къщи и правят в едно мазе бар, наречен "Мокрицата". В подземията ... |
