Определят Херберт Бергер като продължител на старата виенска традиция за създаване на гротескни творби, изпълнени с мрачни, апокалиптични картини, черен хумор и алегории. Обикновено описват пиесите му или като зловещи, или като твърде странни. Основната тема, която го интересува е нахлуването на нереалното в действителността, което, независимо от иронията, придава на привидно нормалното всекидневие нови, трагични и, в същото време, загадъчни измерения. На пръв поглед героите му са обикновени хора, но образите им са преди всичко въплъщение на различните слабости на човека, които ги правят жестоки, отмъстителни. В комедиите ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
|
Йодьон фон Хорват е роден през 1901 г. в семейство на австро-унгарски дипломат във Фиуме. Наричат го социалнокритичен класик на модернизма. Със своите актуални политически и обществено ангажирани романи и театрални пиеси той се превръща в противник на националсоциализма. Към най-известните му произведения се числят пиесите Приказки от Виенската гора, Вяра, любов, надежда , Казимир и Каролине, както и романите му Вечният еснаф, Младост без бог и Рожба на нашето време . Носител е на наградата Хайнрих фон Клайст за пиесата Италианска нощ. Загива през 1938 г. от паднал клон на булевард Шан-з-Елизе в Париж. ... |
|
|
През 2012 година се навършват 150 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. По този повод издателство Black Flamingo предлага представителен том с неговите пиеси, които и до днес са много актуални. Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката му с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и съвсем открито говори по въпросите за секса, за смъртта. ... |
|
|
Младият комедиант от пътуваща трупа се появява пред графинята, пред която са играли предната вечер, за да помоли за нейната намеса да могат да продължат да играят, защото представлението им не се е харесало. Така той попада в дворцовите интриги, и само благодарение на актьорския си талант успява да спаси графинята от неприятности. Това му дава криле, защото той разбира какво представлява изкуството и как то може да облагороди хората."А аз за пръв път почувствах как кръвта ми пламенно и страстно тече във вените ми. О, само как беше! Едва сега разбрах какво означава да бъдеш артист. Да можеш да хванеш света на въдицата ... |
|
|
Един войник потегля на война със своите фюрери, като се идентифицира с тяхната бруталност и цинизъм. Въпреки че разбира жестоката им игра, той е готов да участва в нея, защото е доволен да има работа и храна. Когато на фронта иска да спаси един капитан, който повече не може да понася жестокостта на своите хора и се отправя директно към гнездото на вражеска картечница, ръката му e простреляна. Като инвалид, негоден да воюва, и отново безработен, бившият войник потърсва момичето, с което се е запознал преди да потегли за фронта. То обаче е уволнено и поради направен аборт сега е в затвора. Тогава той убива счетоводителя, ... |
|
|
Книгата е посветена на колебанията и грешките, които българинът най-често допуска при употребата на съществителните, прилагателните, числителните и местоименията в своята устна, а по-късно пренася и в писмената си реч. Обърнато е внимание на погрешното изговаряне и писане на имената и техните форми, на колебанията при употребата им, и са посочени възможните причини за допусканите грешки. Дадена е оценка и на редица нови явления в езика ни, проявени в публичната реч, които вече са получили или чакат най-правилното решение. ... |
|
|
Таня Шахова е едно от утвърдените имена в родната ни драматургия, писател със собствен почерк и вкус към преосмисляне на миналото и в частност на литературния живот у нас. При това нейните реконструкции се отличават с финес и истинско зачитане на личностите, които избира за свои герои. Шахова успява не просто да възроди типажи, да наложи авторитети или да хвърли светлина върху все още неизговорени сенчести зони от миналото, но и да се отвори към дебати на деня, към актуални проблеми, в които настоящият читател или зрител да разпознае себе си. И тази тънка, пропусклива нишка, която намества епохи, слива хоризонти, ... |
|
|
Пиесата "Западният кей" е посветена на странната съдба на един човек, който иска да умре в тъмните води на голяма река с два камъка в джобовете, за да потъне бързо като "спукана гума от камион". Сред мрачните сенки на западния кей на изоставения и полуразрушен квартал на брега на реката все още се мяркат тайнствените силуети на безмълвни фигури, на многословни индианки, на страдащи жени и лъжливо влюбени мъже. Те са неотменна част от общия портрет на странните, кога тържествено трагични, кога смазващо нищожни, но винаги самотни и маргинални герои във всички пиеси на Бернар-Мари Колтес, един от най- ... |
|
|
Цикълът драми "Младост между две войни" от начало не беше замислен от автора, но с течение на годините той се получи от само себе си. Обхваща времето след Първата до края на Втората световна война и се състои от шест пиеси. Заболяване на младостта. Действието се развива около 1922 г. и се опитва да покаже деморализацията на разочарованата младеж, пред която няма перспектива. Престъпниците. Действието се развива около 1926 г. и показва нарастващия упадък поради липса на вяра в правосъдието. Расите. Действието се развива през март 1933 г. и описва опита за подчиняване на университетската младеж на съмнителни ... |
|
|
Един по-различен поглед върху съдбата на любимата на Орфей. Евридика: Най-силното нещо е да не те обичат и ти да не обичаш. В този монолог "Black Flamingo" представя погледа на Елфриде Йелинек към съдбата на Евридика, за която малко се говори в многократно разказвания мит за Орфей, за да вмъкне в нейния разказ много теми от живота на една съвременна жена творец с нейните болки и вълнения. Монологът е написан през 2013 г. и е поставен за пръв път още същата година в Бургтеатър, Виена. Австрийската носителка на Нобелова награда за литература за 2004 г. Елфриде Йелинек е родена през 1946 г. В момента живее ... |
|
|
Лудвиг фон Швитерс, директор на елитно училище, прекарва дните си като "беден рицар" в старчески дом. Единственото му разнообразие е играта на "Тривиално преследване" заедно с други хора от дома. Сестра Изолде, която се грижи за всички, се сблъсква с възрастните хора, които рапират, и със стария тиранин, който в края на живота си става все по-голям егоист. Към тях се прибавя и една млада жена, която сама трябва да се спасява в живота си. Има и късна любов между човека със синята кръв и жадната за танци жена от старческия дом Елизабет. Това е трогателна история, в която има и силни емоции, и закачливи ... |
