Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
|
Романът Бронзовата раса (1916 г.) е един от емблематичните южноамерикански епоси. Вдъхновен от историческата действителност и написан по думите на автора в годините, в които човек още вярва, че може да промени нещо, е най-автентичният разказ за индианците в Андите. Бронзовата раса се превръща във венеца на художественото дело на Аргедас, чиято творческа позиция му спечелва дълбокото уважение на бележити мислители като Мигел де Унамуно и Хосе Енрике Родо. Животът на индианците е представен така, че обхваща едновременно митичните корени на тяхното световъзприятие и противоречивата им природа. Премеждията на героите се ... |
|
|
Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят. Първият му роман, "Prisoner in a Red-Rose Chain", е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с "Commonwealth Writers Prize", 2000. Романът му "Творците на памет" (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от ... |
