Книга от поредицата "Българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа ... |
|
"Портретът може да бъде талантливо натурално копие, карикатурата - само творчество. Инак тя е бездарност. Културността създава съвършената карикатура. Тя е израз на светоглед, на вътрешна свобода, на една етика. Едва ли имаме творческа личност, тъй неразривно свързана с нашия всекидневен живот, тъй бързо, остро и талантливо реагираща на всяко обществено събитие, на всяка духовна проява, като Божинов. Пътят на Божинов е някаква дебнеща будност и нетърпеливо надничане във всяка жизнена проява. Божинов е неуморим, надарен човек, който раздвижва, търси, за когото всеки ден е негов. Но живописецът не отстъпва на графика: ... |
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
"Елин Пелин и неговото дело са живи. Те ще живеят и след нас и за нашите потомци. Накъдето и да се обърнем, ние ще се уверим в тяхната актуалност, жилавост и жизненост. Едно писателско дело става окончателно съставна част от културата на народа само в процеса на неговата непрекъсната интерпретация, критическо осмисляне, тълкуване и разбиране. Нашата критика и литературознание ще продължат да обясняват смисъла на културното дело на Елин Пелени, те са в дълг пред него." Тончо Жечев ... |