|
|
|
Тя има само десет дни, за да го открие... Ако вече не беше мъртва, Делфи щеше да умре от срам. Тя попада в Отвъдното по нощница, в която не би трябвало никой да я вижда, и се озовава пред най-красивия мъж, когото е срещала. И този мъж ѝ се усмихва. Когато започват разговор, всичко останало губи значение, докато не нахлува някой и не започва да твърди, че е станала огромна грешка, а след това изпраща разкошния мъж обратно на земята. Настъпва рязка промяна, Делфи получава предложение да се върне към стария си живот и да открие изключителния мъж, за когото е убедена, че е сродната ѝ душа. Предизвикателството е, ... |
|
|
Те идват тук, за да умрат. ... Къщата на фуриите е фентъзи "Young Adult" роман за мрачен пансион и страховитите неща, които се случват в него. Издание с твърди корици и цветни илюстрации. След бягството си от училище със сурови порядки, където възпитават с наказания, на седемнайсетгодишната Луиза Дитън ѝ се усмихва щастието да си намери работа като камериерка в пансион. Но скоро след пристигането си в имението "Ветровала" Луиза започва да осъзнава, че неговият загадъчен господар Морнингсайд предоставя нещо повече от подслон и храна за гостите си. Къщата се оказва не място за отмора, а за ... |
|
|
Награда за литература на Европейския съюз 2019. Докато приятелят на Марта Макс постъпва в украинската армия, за да се бие във войната в Източна Украйна, младата жена - опитна ай-ти специалистка, която живее и мисли с термините на съвременните технологии (лъмбърсексуален, бохо, байкър, екофрик е най-малкото, на което читателят ще се натъкне), се опитва да се приспособи към новата ситуация, но трудно понася тежестта на социалния натиск и раздялата с Макс. До деня, в който заминава за Париж, където започва бурна връзка със студента Ксавие. Двамата заминават за Ница в деня на терористичния атентат на 14 юли, когато ... |
|
|
Афганската хрътка е част от серията "Животните от фермата", където ще откриете още фигурки по темата. ... Афганската хрътка е вид ловно куче и е една от най-старите породи. Родината му е Афганистан. Характерни за хрътката са дългата мека козина, покриваща цялото тяло, саблевидно завита опашка и големи провиснали уши. Обикновено цветът на козината ѝ е бял до златист с различни оттенъци, а муцуната тъмна. Афганските хрътки са бързи и способни да достигат скорост до 60 km/h. Прецизно изработена фигурка от "Schleich" пресъздава външните белези и особености на Афганска хрътка. Тя е изработена от ... |
|
|
Държите в ръка уникално ръководство стъпка по стъпка, в което подробно се разкрива една основна тайна - как да се избавите от шкембето и да го превърнете в релефна преса от шест плочки. Само с практически съвети, събрани в система, структурирана отчетливо от прости физически упражнения и подходящо хранене, следването на която ще ви избави веднъж завинаги от отпуснатия, провиснал корем. ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Дори и работещ с думи, художникът се познава лесно. В сборника с разкази „По-тихо от мрак” Христо Кърджилов разгръща целия си талант да чете душите на хората, да ги обрисува със силни, ярки краски, да подбира от палитрата на живота истории, които хем сякаш са се случили на съседната улица, хем носят заряда на необичайното, което толкова неустоимо ни привлича. Скелет в шахтата, провиснал от тавана балон с киселина, магически самоубийства си дават среща с мрачни планове за страховити, зли отмъщения, изпепелени и забравени, но неприключили истории, копаене гроб другиму и неизбежното падане в него, ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Костя е обикновен украинец, продукт на нашето време. Политиката и протестите на Майдана слабо го интересуват. Но подзаглавието на романа Homo Compatiens - човекът, който състрадава, подсказва: главният герой няма да може да остане в зоната си на комфорт. Защото Костя има един недъг - или може би дарба: той съпреживява болките и вълненията на другия. Той ще преживее далечни войни и революции като свои, за да се върне накрая към революцията в Украйна и да направи своя избор, осъзнал, че съчувствието, което те подтиква да действаш, е единственото, което оправдава самото съществуване на съчувствието, осъзнал, че в нашия ... |
|
|
Романът Доктор Живаго, писан в продължение на цяло десетилетие (1945 - 1955), обобщава творческия опит на писателя и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведения за Руската революцията (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Борис Пастернак създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на ... |
|
|
Последната битка! Краят на един невероятен, несравним епос! Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век, наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои и Век отдавна отминал, над Мъгливите планини се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето. Но беше някакво начало. Спомен за светлина е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия ѝ блясък и страховито великолепие. Светът е ... |
|
|
Роман за изгубената невинност... Балийските близначки - красиви, екзотични и невинни, те разменят островния рай за сивата мръсотия на Лондон. Сицилианецът - Рики Делгадо сключва кофти сделка с кръвожадна богиня: "Построй ми храм, води в него хора с повредени души и аз ще те възнаградя богато". Куртизанката - Елизабет си изкарва хляба от низките страсти на мъжете. Научила е един номер - да се изключва и да не чувства нищо. Ни болка и омраза, ни скръб или радост. Художникът - Анис рисува, за да излее гнева си. Острото му око на художник долавя истината преди всички останали и всички те живеят в платната му. ... |
