Походното легло "Hush" от "Vango" е леко, комфортно. Конструкцията на четирите крака е изградена от здрава стомана, а горната част на леглото е изработена от "DuoWeave" - здрав, комфортен и устойчив полиестер. Височината на палатката е 19 cm, като това я прави подходяща за ползване в малки палатки при къмпиране. ... |
|
Походното легло Hush Grande от Vango е леко и комфортно. Конструкцията на четирите крака е изградена от здрава стомана, а горната част на леглото е изработена от DuoWeave - здрав, комфортен и устойчив полиестер. Височината на леглото е 19 cm, като това го прави подходящо за ползване в малки палатки при къмпиране. Характеристики: материал - DuoWeave полиестер рамка - стоманени крачета размери - 199 / 76 / 19 cm размери сгънато - 80 / 18 / 9 cm издръжливост - до 120 kg тегло - 4.24 kg ... |
|
"Как ли изглежда сега? Сигурно някой ден ще се видим пак. Ще се прегърнем! Не може да не се случи. И то се случи. Стената падна... Стената падна! Хора!... Какво друго? Ами това, че и аз един ден станах хъш. И малкият ни брат - и той. Хъш..." Ангел Колев ... |
|
Чудовище, което яде спомени и живее в килера под стълбището, се освобождава от оковите си; сомалийско момиче в училището ѝ в Донегал се оказва по-силно, отколкото изглежда; под жасминовия храст в Андалусия жена очаква откраднатия ѝ преди 33 години син; на края на града двама братя несъзнателно се замесват в игра, която завършва със смърт. Всеобхватността и разнообразието на тези разкази са безгранични, като се простират между реалното и въображаемото. "Онемяла тишина" представя свят от неочаквани ъгли, където обикновеното се превръща в необикновено, а необикновеното се възвисява до сюблимно. Това са ... |
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
Действието ни връща през 90 -те години в провинциален град, представляващ умален модел на България. Сюжетът въвежда читателя в обществено-политическите процеси, където високопарните слова и обещания цинично се разминават с престъпните дела, а истината - с общественото лицемерие. Историята проследява животът на няколко семейства, произхождащи от различни социални и политически кръгове, чиито съдби се преплитат трагично във времето на незаконното забогатяване чрез измами и мошеничество. Един сигнал за корупция в районната болница, свързан с продажбата на извънбрачни деца, отприщва гнева и отмъстителността на ... |
|
Дзен притчи и приказки от Далечния Изток. Има една притча, в която се разказва за четирима Дзен ученици, които дали обет за мълчание. В течение на първия ден те мълчали без затруднения, но с настъпването на нощта лампите в залата започнали дразнещо да бръмчат. Първият ученик се обърнал към втория: – Не можеш ли да ги поправиш? – Нали щяхме да мълчим? - отговорил му той. – Глупаци, защо шумите? - гневно запитал третият. – Единствено аз мълча - отбелязал четвъртият. Тази кратка история съвсем точно показва какво се случва в главите на хората. В днешно време все по-рядко обуздаваме динамиката на своите мисли и успяваме да ... |
|
Неспазено обещание разкрива ужасяващо наследство... Вирджиния е млада и красива собственичка на художествена галерия, която непрестанно се бори с кошмарите от миналото. Като дете тя е била в секта и едва не е загинала при умишлен пожар, който отнема живота на майка ѝ. Сега една от нейните художнички е посегнала на живота си, след като е изпратила на Вирджиния снимка на последната си картина. Това кара Вирджиния да се съмнява във версията за самоубийство. Частният детектив Кабът е едно от децата в сектата, които са оцелели след пожара. И само той може да ѝ помогне. Защото някой смята, че Вирджиния знае повече, ... |
|
Уроци по мълчание на Валентина Радинска е книга, която ще потопи читателите в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове... Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите пищят сред мъгли непрогледни, тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота. Мостове Малко мостове ми останаха към живота - все разбити, порутени, а водата - ... |
|
"Диагноза тишина продължава автономията на едно поетическо себепознание. Лора Динкова осцилира между загадката на големия космос и непознаваемия космос в душата на поета, между усещането за живота, който непосилно търси смисъл и равновесие в човека и смъртта, която го извежда в селенията на вселенското без обещание. Все неща, познати и от предишните ѝ две книги, но взривното разнообразие на подходите превръщат тази очертана поетическа територия в Аркадия на метафори, които никога не се повтарят." Боян Биолчев Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по ... |