Свободен. А как иначе да се чувства един хип-хоп артист? Какво повече да цени един мъж, постигнал успехите си с талант и воля, с търпение, вяра и хъс? Пред вас е биографичната книга на 100 Кила, носител на шест награди за най-добър рапър в България. Животът му е въплъщение на идеите на автентичната хип-хоп култура. Израснал в бедност, борил се за оцеляване, 100 Кила постоянно надгражда успехите си и се развива. Тази книга ще ви накара да се усмихвате, да се забавлявате, да се замисляте, да разсъждавате. Тази книга ще ви даде кураж. Явор Янакиев не просто го казва, той го е изживял: "Това, че нямаш, не означава, че ... |
|
|
Световни поети. ... През 1694 г. умира Башьо. Един след друг си отиват от този свят и неговите ученици, без никой от тях да създаде собствена школа. Сбъдва се тъжното прозрение на поета в едно от последните му тристишия. Постепенно в развитието на хокку (хайку) настъпва застой и голяма част от поетите отново се обръщат към развлекателните тристишия в духа на школата "Данрин". Заслугата за преодоляването на този застой е преди всичко на Йоса Бусон (1716 - 1783) - изявен майстор на хокку и талантлив художник. Докато Башьо е аскет, който живее с идеята за месианство, и това, към което се стреми, е да постигне със ... |
|
|
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
|
Пред вас е преводът на второто издание на бестселъра за 2003 година. Игор Ман (директор по маркетинг на фирма "Alcatel) продължава да споделя с читателите своя опит и дава неоценими съвети, необходими на всеки мениджър по маркетинг. Запазвайки достойнствата на първото издание и отчитайки недостатъците му, авторът е преработил и значително обогатил съдържанието на книгата, като е добавил глави, мисли и коментари. С удоволствие препоръчваме тази полезна, весела и добра книга на всички мениджъри по маркетинг, предприемачи, ръководители на фирми и отдели, а също на студентите във висшите учебни заведения. " ... |
|
|
Една българска майка гостува на синовете си в Щатите. „Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първа среща Америка е безконечен път. Съдено ми бе да стъпя на земята й нощем, но около колата ни не царуваше мрак. Блестяха хиляди светлини и ясно бе като ден......Нашите млади изпревариха стотици чужденци. Победиха в тежки конкурси и се установиха в далечни земи – там днес е техният свят... - А как мислите? Следващите внуци ще говорят ли български? - Ами! - Може да не говорят, но да го разбират? - Ами! - Само езикът ли е родината? - Шт! Ще говорят, и ... |
|
|
Търговецът и папагалът Един ориенталски търговеи имал папагал. Един ден птицата съборила шише с олио. Търговецът се ядосал и ударил папагала с пръчка отзад по главата. Оттогава папагалът, който по-рано проявявал интелигентност, престанал да говори. Перушината на главата му опадала и скоро оплешивял. Един ден, докато седял на рафта в магазина на своя господар, влязъл плешив клиент. Видът му силно развълнувал папагала. Пърхайки с криле, той подскачал наоколо, кряскал и накрая за изненада на всички проговорил отново: „И ти ли събори шишето с олио и те удариха по тила, че вече нямаш коса?" Тези параболични ориенталски ... |
|
|
НИН-ова награда за 2015 г. ... Драган Великич е роден в Белград през 1953 г. Дипломира се по обща литература с теория на литературата в Белградския университет. От 1994 до 1999 г. е редактор на издателската дейност в известното белградско "Радио В 92". Публикува в изданията "НИН", "Време", "Данас", "репортер" и "Статус". От юни 2005 г. до ноември 2009 г. е посланик на Република Сърбия в Австрия. Понастоящем живее и твори в Белград. Автор е на десетина романа, от които "Руският консул" е награден с НИН-ова награда за най-добър в Сърбия през 2007 г. и ... |
|
|
"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
|
Продължението на Алеята на светулките. Тъли, уверена и блестяща телевизионна водеща, се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота си - да изпълни обещанието си към Кейт и да се грижи за нейните деца. Но Тъли не знае нищо за майчинството, семейството или истинската близост. Шестнайсетгодишната Мара, дъщерята на Кейт, е потънала в мъка и се отдалечава от всички, включително от Тъли и баща си Джони. В опит да избяга от болката тя попада в опасен свят, който заплашва да я погълне. На фона на тази криза се появява Дороти Харт - майката на Тъли, която някога я е изоставила. Сега, когато дъщеря ѝ е съвсем ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Една невероятна сага за борба с живота и за любов, за несгоди и за успехи, за устойчивост и за нежност. За мъжете и жените от рода Бьорнебу. През 1816 година бившият моряк Бьорнебу, ранен и оглушал при битка, отчаян от липсата на светлина в живота, се влачи от кръчма в кръчма в малко норвежко градче. В борба със света той решава да спре да говори и за всички става Немия. Но съдбата е решила да не умре, изоставен от всички - като награда за смела постъпка, богат човек от градчето му предлага да стане пазител на ... |
|
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
|
"Преди да се събуди, Врабеца сънувал. В съня си ходел из приземния етаж на Шанхайската консерватория. Минал край стая, където цигулари били строени като статуетки на витрина, после стигнал до помещение със седем рояла, възправени като могъщи дъбове. Отпуснат в леглото, Врабеца се почудил дали хер Бах някога е сънувал Шанхай. Отметнал завивката и се изправил. Къщата била пропита с музика. Забравил си чехлите и подът го захапал с ледени зъби, но той продължил към кабинета на баща си. Вратата била открехната и музиката се изплъзвала през пролуката. Врабеца пристъпил в стаята. Татко Цин седял на нисък стол пред грамофона. ... |
