"По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият известен народ, населявал българските земи траките, стана най-късно, в сравнение с останалите, познат на науката. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително, по-скоро замъгляват мнението за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И ... |
|
|
По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не ... |
|
|
Скритите съкровища по нашите земи от праисторията до Втората световна война. Казват, че българите ходят върху злато. Заради изобилието от златни находища и златоносни реки, но и заради богатите древни култури, обитавали нашите земи и оставили своите златни следи в културните ни пластове. България е истинско съкровище - за историци, археолози, културолози и приключенци, но също така и за иманяри, малджии, търсачи на заровено имане. Легендите за затрупани светове и богатства у нас са много, но кои са истина и кои - мистификация? Къде има реални находки, колко от тях са вече изровени и колко - потулени или направо ... |
|
|
"Започнах малко плахо и неуверено, но постепенно работата ме увлече и когато всичко беше привършено и Левски се напечата в Летопис на Панагюрския край, П. Шопов беше първият, който ме приветства за монографията. След това се получиха благодарствени писма, рецензията на проф. проф. Ефрем Каранфилов. Не мога да не бъда признателен и за оценките на Мерсия Макдермот, на акад. Иван Дуйчев, на Ив. Унджиев, на акад. Хр. Христов, акад. Мих. Димитров и на други. Особено свидно остава за мене писмото на Симеон Радев по повод на първото публикуване на материалите за Панагюрище и ролята му в Съединенито на България през 1885 г. ... |
|
|
В "Райна Княгиня. Автобиография" откриваме спомените на панагюрската учителка Райна Футекова, която свързва трайно житейския си път със съдбата на поробена, а сетне и на свободна България. Разказът от първо лице ни разкрива непознати факти за подготовката и сраженията на Априлското въстание, но сякаш най-въздействащи в книгата са събитията, видени през очите на обикновените хора - тези, за които свободата е съкровен блян. Страниците ни позволяват да се пренесем в пролетните дни на 1876 година, да усетим всеобщата надежда за успех на революционното дело и да почувстваме ентусиазма и щастието на онези, които ... |
|
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий, е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
|
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
|
"Сюжети от архивите" е сбор от подкрепени с автентични документи по-кратки или по-дълги личностни истории на хора, допринесли с делата си за духовното, научно или обществено-политическо развитие на България. Техните съдби не само не са ги прекършили като характер, дух и устрем, но не са променили и нравствените им принципи и ценностни системи. Включени са сюжетни разкази на базата на оригинални документи. Личностите в тази книга са от регионите на Пловдив и Смолян. Сред тях има свещеници (поп Марин Караджов, поп Нойко, поп Евстатий Янков), кмет (Васил Дечев от Чепеларе), научен работник в сферата на археологията ... |
|
|
"Баба Тонка Тиховица Обретенова, майка на Никола Обретенов, който водеше комитетските роботи в Русчук, се е родила в с. Червен, Русчукска околия, в 1812 г., от прости родители овчари. Според тогавашните понятия и обичаи, понеже не било още на мода да се пращат в училище и момичетата, нейните родители се трудели само да приготвят от нея добра стопанка и трудолюбива къщовница. Тя била една у майка родителите ѝ, които били доволно богати хора, оставили селото Червен и дошли да живеят в Русчук. Други человечески обязаности, като например какво тя дължи на себе си, на родители си, на Бога, на ближните си или въобще ... |
|
|
"Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството." Захарий Стоянов Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват. В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |
|
|
Том 1 на големия български писател, революционер и държавник Захарий Стоянов включва първата част от неговите Записки по българските въстания: Разкази на очевидци 1870 - 1876 - една от най-уникалните книги в нашата литература, която е и фундамента, върху който се гради съзнанието на съвременния българин. Съчиненията са под научната редакция на проф. Филип Панайотов и са придружени от подробни бележки за лица, събития и факти, срещащи се в повествованието. Том 2 включва онази част от Записки по българските въстания, която проследява потъпкването на Априлското въстание и последвалите погроми. Томът е придружен от ... |
