Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата - понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата ... |
|
|
"Пощальонът" е съвременен роман, едновременно реален, мистичен, идеалистичен и жертвоготовен. Това е история за изумителното прозрение, че съществуваме, търсейки себе си в щастливи мигове, грешки и заблуди. В любовта... и в правото да вкусим от истините за доброто и злото, с които бележим пътя си до сетния финал." Георги Н. Николов Йордан Пеев е съвременен поет и писател. Автор е на няколко сборника с поезия: "Когато смъртта ми прогледне", "Стъклена кожа" и е съавтор в "Сълзите на гнева" с Пламен Дойнов. "Пощальонът" е първият му роман. ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език с избрани стихове и проза. ... Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 година в Киев. Предците ѝ, както много други евреи, са били изгонени от Испания преди векове, живели са в Германия и накрая са се установили в Русия. Баща ѝ е имал две висши образования - инженерно и юридическо. Работел е като инженер в транспорта. Майка ѝ е вършила много неща - давала е уроци по френски и математика, била е медицинска сестра, занимавала се е с художествени занаяти, била е дори дървосекач. ... |
|
|
"Пътуват с моя флот мнозина и в тая весела дружина достига всеки до целта, доказвайки, че глупостта е волна и безгрижна. Цял свят сякаш тук се е събрал! Ще предизвика мойта книжка и смях, и не една въздишка, ще я прелистват мъдреци, но и събратята глупци и всеки, който зачете я, ще се открие вътре в нея." Себастиан Брант Себастиан Брант (1457 - 1521) е германски писател, хуманист и сатирик от епохата на ранния Ренесанс, роден в Страсбург. Доктор по право, той преподава в юридическия факултет в Базел, по-късно получава титлата пфалцграф и званието съветник от император Максимилиан I. Автор е на юридически, ... |
|
|
Терапевтични приказки за деца."В тази книга са подбрани десет терапевтични приказки, вдъхновени от реални преживявания и вътрешни конфликти, с които децата се сблъскват още в ранна възраст. Героите и ситуациите, които са създадени, представляват емоционален ориентир за детското сърце и предлагат безопасно пространство за преживяване, защото всяко дете заслужава приказка, с която да се почувства разбрано. По пътя на своето обучение (детска психология) осъзнах, че детското психично здраве е посоката, към която искам да се развивам, защото грижата за емоционалния свят на децата изгражда основите за едно здраво и ... |
|
|
Обикновените хора, уединени в дебрите на историята, понякога са най-внимателните търсачи и усърдни наблюдатели на законите, които управляват света. Към тази потомствена линия принадлежи пощальонът на Джирифалко, срамежлив и самотен човек, посветил живота си да описва, под формата на съвпадения, прозренията на Съдбата, която го е лишила от любов, предлагайки му в замяна дарбата да имитира почерка на другите. Пощальонът на Джирифалко развива един особен порок: отваря, чете, преписва и каталогизира писмата, преди да ги достави, и така рисува своеобразна хронология на събитията в малкото италианско градче. Един ден в ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
|
Истории от Япония. От събраните кратки истории в четвъртата ѝ книга Хай хай, Япония читателят може да научи за страната на изгряващото слънце повече от някои богато илюстровани и най-детайлни пътеводители. Авторката търси не екзотика и сензации, а пролуки към самото ядро на японската душевност."Книгата на Юлияна Антонова е колекция от кратки разкази послания, дошли от далечна Япония. Те са не просто импресии от екзотична земя, която доскоро бе на практика тера инкогнита за всички българи, а деликатни миниатюри от внимателно подредена изложба, която ни разказва за страна, отдалечена не само географски и ... |
|
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
|
Съвсем други неща Да кажем, така е по-лесно: Ако захвърля часовника в снега стрелките му за теб ще рият времето на купчинки безследно време. Но сега и то ме отминава, наказва ме като изминат път напразно. Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога готов ще бъда след теб навярно да приема останалото време за живеене като оставащото време за живот, като оставащо ми време. Сега живея сред отломки изоставени последици. И пиша своите мечти до теб в снега. А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща. А вятърът е неуморен пощальон - чука по вратите ни и тръгва без да съобщи. И затова излизаме сред зимата смутени, ... |
