Прощално Пред края на последната ми песен, спокоен съм и окрилен. И пътят ми се струва някак лесен, мигът последен - просветлен. Прерязвам вена - нов куплет се ражда, куплет за мъртвата любов! Отрова пия - ум и плът разяжда, и бавно глъхне моят зов! Назад поглеждам - минало презрено! Напред - единствен краят тих! Животът и съдбата отегчено дочитат моя сетен стих! Герган Ценов Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се ... |
|
Един живот, който никой няма да запомни. Една история, която вие никога няма да забравите. Франция, 1714 г. В пристъп на отчаяние свободолюбива млада жена сключва сделка с дявола и заменя душата си за безсмъртие. Но цената е висока - над нея пада проклятието всеки, когото срещне по пътя си, да я забрави. Младата жена се казва Ади Лару и така започва нейният нов, изключителен живот през векове и континенти, през история и изкуство, във вечен опит да остави някаква следа, че е съществувала. Живот, в който образът ѝ не белязва ничие съзнание, а притежанията ѝ се изгубват и разбиват. Единственият спътник на ... |
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
Скритата полза от хаоса ... Идеята, че хаосът и неорганизираността могат да бъдат полезни не би изглеждала толкова контраинтуитивна, ако склонността към ред не бе заложена у всички нас. По-точно, хората са склонни да подценяват разходите по постигането на ред, да омаловажават възможността безпорядъка да не може винаги да бъде елиминиран и да не вярват, че хаосът може да бъде по-ефективен от реда: последният се е превърнал в цел сама по себе си. Тревогата, която събуждат разхвърляните домове и офиси или неорганизирани програми често се дължи не на факта, че безпорядъкът и хаосът са станали причина за реални проблеми, а на ... |
|
Поздравления за завършването. Време е да започне забавната част! Предстои ти толкова много! След като сякаш цяла вечност си седял на чина, агонизирал си над домашни и си зубрил за изпити, най-сетне си преминал през първите дванадесет години на своето образование. Вече си готов за реалния свят. Вълнуваш ли се? Трябва, защото всичко действително хубаво предстои, включително големите истини за живота, на които може би не са те учили в училище. Как да ти кажа обаче, макар училището да е приключило, ти все още учиш. (Съжалявам, че се налага аз да ти съобщя новината.) Но не е задължително да си сам. Нали знаеш всички онези ... |
|
"Първата ми среща с този роман беше още когато излезе, през 1983 година. Купих си го от книжарницата и го прочетох за две вечери до късно. Подейства ми много увличащо - хубаво заглавие, естествен и жив език без излишни украшения, богато действие, живописни алегории, ярки и язвителни метафори и почти никаква недоизказаност. Цялата книга е открита сатира на тоталитаризма и диктатурата. На кой тоталитаризъм и на коя диктатура обаче? Когато след мен го прочете баща ми, каза: "Това е Тодор Живков . Тапата е Тодор Живков. Как са я пуснали тази книга?" Отговорих му: "И аз мисля, че Тапата е Тодор Живков. Не ... |
|
Съставител: Георг Краев . ... Резултат от практическо проучване сборникът обединява текстове, които представят кафенето като изкуство да обитаваш, кафенето като социален конструкт, балканското кафене, образът на Кардашлъка - кафеджията от Златоград, кафенетата като "галерия от типове и нрави български в турско време", политическите аспекти на възрожденското кафене, "турското" и "гръцкото" кафене в София. "Кафенето... Какво ли се крие зад това титуловане, ще се запита този, който се е спрял пред щанда в книжарницата и е посегнал към тази книга. Бихме искали бързо да го ориентираме и да ... |
|
|
|
Адаптирано ученическо издание. ... По думите на друг известен български радетел Захари Стоянов , каквото и да е написал Христо Ботев , каквото и да е казал, душата му всецяло е участвала в думите му, в плача му, в смеха му... Настоящата книга включва стихотворения, сатирична проза, критика, книгопис и публицистика от Ботев. Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан . Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас . Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с ... |
|
Сборник с разкази на автора Йордан Д. Радичков от издателство Фама1 ."Книгата, обичайно, се чете и възприема като предмет, носител на определени послания, авторови идеи, претворени в литературни образи. Тук обаче случаят е малко по-различен, защото тази книга е своенравна. Тя първо не искаше да излиза от главата на автора, откъдето трябваше да я изтръгнат с вендуза, след това, като се отприщи и хукна по Патриарха, за малко да се пребие в изкопа за метрото. От там, цялата в кал, в тая лепкава и сочна софийска кал, каквато само в софийското поле може да се намери, се върна в квартирата на автора, поигра си с песа, ... |
|
Носителката на Нобелова награда за литература за 2013 година, Алис Мънро излиза за първи път на български език. В своето впечатляващо творчество тя доказва, че не са нужни стотици страници за развитие на сюжета, за да бъдат създадени запомнящи се творби под формата на незабравими и докосващи разкази."Само живот" е последният сборник на Мънро, в който основна тема е как хората използваме шансовете, които животът ни дава, и дали съдбата ни може да поеме по нов път заради случайно решение. С 14 сборника с разкази за гърба си, 84-годишната Алис Мънро е призната за най-добрия световен автор на кратка проза, за което ... |