Как и защо микроорганизмите в нашето тяло управляват здравето ни? Човешкият организъм не е само плът и кръв, мускули и кости, мозък и кожа. Нашите човешки клетки, макар и далеч по-големи по обем и тегло, на брой са 10 пъти по-малко от микроорганизмите, които живеят в нас и навсякъде по нас. На върха на един от пръстите ни има толкова, колкото е цялото население на Великобритания. Тези 100 трилиона миркоби, предимно бактерии, вируси, гъбички, археи и протозои, образуват телесната ни микрофлора или нашата микробиота. Общо микроорганизмите, обитаващи човеш-кото тяло, съдържат 4,4 милиона гени и представляват колективният ... |
|
|
"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
|
Как да бъдем себе си в свят, който обезличава? ... Над средното ниво ли сте? Детето ви отличник ли е? Интроверти или екстроверти са важите служители? Всеки ден ни сравняват с някакви средни стойности и ни оценяват в зависимост от това доколко се доближаваме или отклоняваме от тях. Предположението, че можем да установим потенциала на човек, сравнявайки го със средните стойности, е така дълбоко вкоренен, че дори не се поставя под въпрос. Тод Роуз обаче твърди, при това научно обосновано, че подобно оценяване е крайно погрешно. Няма такова нещо като средностатистически човек. Вие не сте такива; децата и служителите ви също ... |
|
|
Човекът, за когото ще говоря, не е рицар или духовник, не е нито епископ, нито "велик", още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или образован. Той е човек, когото тревожат дъждът, вълкът и виното, сандъкът с жълтици, ембрионът и още огънят, брадвата, съседът, креватът, Спасението, все неща, за които ни говорят само при случай или поради претенциозност, пречупени през деформиращата призма на политическите институции, обществените йерархии, юридическите правила или предписанията на закона. Следователно тук няма да намерите икономическо експозе, нито схема на развитието на производството или пък нещо за ... |
|
|
Книга с римувана весела приказка, с изненади и вълшебни капачета. Над старата дъбова гора се сипят рояци снежинки и катеричката хуква да прави снежен човек. Той трябва да си има всичко - шапка, шал, морков за нос... Дали катеричката ще намери нещата, които ѝ трябват, за да направи своя чуден Снежко? Повдигнате капачетата, за да разберете. Книгата е част от поредицата "Приказките на Стария дъб" на издателство "Фют". Художник: Алекс Шефлер. ... |
|
|
"Как да бъдеш човек" на Шийла Хети е суров, стряскащ и неподлежащ на категоризация роман за приятелството, секса, изкуството и любовта. Написан отчасти като дневник и отчасти като пиеса, той разказва за търсенето на смисъл, вдъхновение и идентичност в съвременния свят. Една млада жена иска да напише пиеса, но все не открива вдъхновяваща тема. Докато се бори с творческото безсилие, светът ѝ се променя - приятели и любовници идват и си отиват и всеки ѝ помага с нещо да сглоби пъзела на собствената си теория за това как е най-добре да изживееш живота си, как е най-добре да бъдеш човек. Шийла Хети не ... |
|
|
"Мисля си: каква енергия трябва на Иван Гранитски , да се издигне с криле като коледна елха, като един крилат Дядо Коледа, и когато се върне в гнездото си, да остави един стих, една мисъл, понякога само една намерена дума, за да я подари на нас, неговите приятели. Иване, продължавай да летиш и да се връщаш при нас!" Акад. Антон Дончев ... |
|
|
Всяка от книгите в поредицата "Златна броеница" съдържа няколко от най-хубавите български народни приказки, разказани увлекателно, на разбираем за съвременните деца език, който същевременно съхранява магията и мъдростта на българския вълшебен свят. Великолепните илюстрации и оформление въвеждат децата в традициите на българската култура. С едрия си шрифт и подходящо оформление книгите са подходящи и за децата, които току-що са се научили да четат. ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
|
"...Знам - пролетната обич навярно не ме помни. И лятната ненавист докосва ме едвам... Ръцете ми сега са ветровити клони — разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам." Из книгата Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ... |
|
|
"...Съдът призова най-напред евреина и щом той се закле, че ще казва истината и само истината, настъпи лека суматоха, тъй като на въпроса как се именува и на какъв адрес живее, свидетелят заяви, че е италианец, производител и търговец на риганово масло, но също така е българин, че сега е Примо Тасо, но е бил Вълко Момчилов, Анжел Сангара, Велик Войнов, Арон Фатаро, Звезда Стоянова, Раймонд Пабладор, Елена Гинева, Ешуа Алтамирано, Драгана Драганова, Сара Ибаньес, Зелма Коен, Матилда Лезама, Рашел Бенвенисти... Съобщи, че през войната е пребивавал в село Манастър и в германския концентрационен лагер Аушвиц, и че доктор ... |
