Включените текстове обхващат магистралните идеи на Бонавентура в сферата на собствено философското, при което акцентът пада върху човешката познавателна способност, върху възможностите и границите на човешкия ум в неговото движение към адекватно познаване на Бога и света. Св. Бонавентура е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Най-известният му труд е "Пътеводител на ума към Бога". Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприето като & ... |
|
|
"Парацелз е лекар с душа, защото е мъдрец с дълбоко отношение към бога. Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело. Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към неизвестното. Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар. Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот. Парацелз е дух, а не тяло и ум. Само дух може да го разбере дълбоко. Парацелз се е срещнал с лицето на истината, за което земните лекари нямат представа. Парацелз е от тези, които са прозрели живота. Парацелз е открил в медицината своя съкровен път към бога, защото, ... |
|
|
За да разрешиш необикновено убийство, ти е нужен необикновен екип... В малкото английско градче Марлоу седемдесет и седем годишната Джудит Потс живее живота точно по свой вкус. Обитава сама любимата си леко занемарена къща на брега на Темза, няма мъж, който да ѝ казва какво да прави и по колко уиски да пие, и се занимава с нещо приятно, колкото да не скучае - съставя кръстословици за Таймс. С две думи, Джудит е блажено щастлива. Една вечер обаче, докато изпълнява редовния си ритуал, а именно да плува гола в реката, Джудит чува вик, последван от изстрел. Без съмнение, в къщата на съседа ѝ е станало убийство. ... |
|
|
Със свръхестествен поглед Св.Хосемария Ескрива разгласяваше неуморно универсалното призвание за святост и за апостолът. Христос призовава всички да придобият святостта в ежедневния си живот. За него и работата е средство за освещаване и апостолът, когато се живее в единение с Христос; Защото, когато Синът Божи стана човек, Той се съедини по някакъв начин с целостта на човека и на цялото творение. (Йоан-Павел II, Обряд за провъзгласяване за блажен на Хосемария Ескрива, Рим, 17.05.1992 г.) ... |
|
|
Идеи за смъртта, пътя към отвъдното и съня в Древна Индия. ... Идеите за смъртта и умирането, за пътя към отвъдното, за светове отвъд света на живите и отвъд будността, за преплитането на тези светове с познатия ни свят определят до голяма степен цялата мирогледна система на древните индоарии. Макар да възприемаме само нашия свят, търпим последствията на всичко, което се случва и в другите светове. Ритуалите по пречистване и инициация и сънищата са своеобразни порти към тези светове, в които действат различни закони и символите имат друго значение. Умирането отвежда човека от далеч по-далеч, в пропаст под земята или в ... |
|
|
В настоящото издание от поредицата Българска класика на издателство СофтПрес са включени избрани произведения от Пенчо Славейков - български поет и мислител, литературен критик и преводач, ярък представител на модерните промени в българската литература от началото на XX век. Подходяща е за ученици и кандидат-студенти. ... |
|
|
"През прозореца се чуваше, как стопанинът придръпва стола към себе си и как краката на стола се тътрят по каменния под, а доволният господин Макгрегър блажено се подсмихва. – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - каза господин Макгрегър. – За какви зайчета говориш? - попита мъжа си госпожа Макгрегър. – Пак ли нещо са изгризали? – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - повтори господин Макгрегър, като свиваше пръсти. – Не се шегувай - разсърди се госпожа Макгрегър. – Какво си говориш под носа? – В чувала има зайчета! Едно, две, три, четири, пет, шест сладки ... |
|
|
"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
|
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение "История на моите нещастия" описва подробно своята "забранена" любов с ученичката си Елоиза. След като роднините ѝ го наказват жестоко с кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той - любовта си към Бога. Внимателният прочит на произведението му създава впечатление за твърде субективна изповед, която не оценява и дори пренебрегва чувствата на Елоиза. Любовната им драма е представена изцяло през неговия поглед, докато гласът на ... |
