Книгата е археологически опит за реконструкция на социалното битие на фотографията. Тя е не просто локална история на фотографията или история в снимки на Варна от края на XIX век насетне. Като всяка археология тя разчита късчета от миналото, съхранено в прастари снимки, разплита всеки от материалните им слоеве, за да подреди пъзела на появата, развитието и разцвета на един художествен занаят, отначало в празничния, но постепенно във всекидневния живот на един град. Днес, когато телефоните ни са заредени с нескончаеми муниции да се щракаме дигитално, аналоговото ни минало се отдалечава все повече и с ускорение от нас. ... |
|
|
И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
|
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност. Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ту ... |
|
|
Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето. В (С)цената на светулките читателят ще види героите през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Поставени в една съвсем различна светлина, те или търсят, или вече имат отговор на дребничкия въпрос: Подменя ли се любовта? Пък било то и любовта към шоколада. "Ана заподскача и запляска с ръце. - Ми така кажете бе, значи щом любовта боли, слагаме лейкопласт, един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на ... |
|
|
Книгата е отличена с престижната литературна награда "Вилхелм Раабе". ... Марион Пошман (1969), носителка на редица награди за поезия и проза, е от големите таланти на съвременната немска литература. Родена в Есен, тя завършва германистика, философия и славистика. Днес живее и твори в Берлин. Романът на Марион Пошман ни въвлича в пъстрия калейдоскоп от човешки съдби в една психиатрична клиника, обитаваща бароков замък в Източна Германия. Главният герой е млад психиатър, който създава в замъка свой собствен космос. Тук той е Слънцето, около което кръжат пациентите. Той вижда всичко, оформя светлината от мрака, ... |
|
|
"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |
|
|
"Светла носталгия за едно порастване и малко тъжната ирония на вече порасналия - такива са историите, събрани в тази книга. С тайните сили на носталгията можеш да видиш, че очите на баба ти върху черно-бялата снимка от други времена са зелени, растящият може да напише писмо на Анджела Дейвис (да го спаси от лекарката, която всеки ден му бие инжекции), после да попадне в ръцете на учителите (които си мислят, че от тях няма по-умни на този свят, поне докато си в ръцете им), а порасналият опрощава всичко това. Така в Трева и звезди спомените за порастването се превръщат в разкази. Добри разкази." Христо ... |
|
|
"Когато Бог създал човека и започнал да разселва децата му по Земята, най-първите и може би най-красиви потомци на Адам и Ева Той заселил край морския залив на Варна и по околните хълмове. Разпръснал ги по поляните край горите и около езерото. Тези хора били снажни и сръчни, с правилни черти на лицето, с великолепни пропорции на тялото и умеели да правят възхитителни предмети от бронз, злато и сребро. Така казват археолозите и антрополозите от всички краища на света, когато се съберат във Варна. А казват също, че не се знае другаде и по същото време други хора да са правили подобни златни предмети от същия като ... |
|
|
Ася Кулева живее и работи в град Русе. Завършила е българска филология и немска филология във ВТУ "Св. Св. Курил и Методий". Има редица публикации в областта на методиката на преподаване на немски език, автор е на литературно-критически статии върху творчеството на Й. В. Гьоте, М. Булгаков, Е. Станев и други."Една жена търси себе си. Пътува между замята и небето, между ада и рая, между живота и смъртта, между реалния и магическия свят. Василена е цинична и обичаща, незабравяща и опрощаваща, питаща и отговаряща. Тя е част от калейдоскопа с истории за доброто и злото, за Сътворението, за Бога и за дявола. ... |
|
|
Поетичен калейдоскоп на живите и мъртвите, една стихотворна равносметка за това, което сме, и за другото, което ще станем. Ищван Кемен (1961, Будапеща) завършва унгарска филология и история в Будапещенския университет "Йотвьош Лоранд". Автор е на романите "Изкуството на врага" (Холнап, 1989) и "Любим непознат" (Магветьо, 2009), стихосбирките "Игра с отрова и противоотрова" (Сепиродалми, 1987), "Теми от филм рококо" (Холнап, 1991), "Нямото Х" (Пещи салон, 1996), "Студено" (Палатинус, 2001), "За живота говоря" (Магветьо, 2006), драмата " ... |
|
|
Те ще забравят алчността си и ще познаят истинската любов. Трима души - търговец на оръжия, фармацевтичен магнат и прочут филмов актьор - се впускат в състезание за откриването на съкровище - еликсира на живота. И за тримата жените са само играчки за задоволяване на прищевките им. Но те не подозират, че започналата почти на шега надпревара напълно ще преобрази живота им. Защото те не само намират съкровище... те намират себе си. Откриват истината за онова, което са сторили, за болката, която са причинили. И те се променят. От самонадеяни празноглавци се превръщат в отзивчиви и съпричастни хора - от онези, благодарение ... |
|
|
"Пътят на всеки човек криволичи ту гладък, ту стръмен, а на моменти въобще непроходим. Небето над него ту е безоблачно и ведро, ту буреносно и святкащо-трещящо. И смисълът на живота е не в това какъв е пътят, а как ще го извървим. Когато започнах работа като продавач в един денонощен магазин на Лъвов мост, бях воден единствено от мисълта за повечко пари - мисъл, толкова типична за един осемнайсетгодишен хлапак. Сега, 6 години по-късно, осъзнавам, че с пари не се отрупах, но взех много повече. А сега всичко това е и ваше! Това не е книга с разкази за моя живот. Това е житейски калейдоскоп от реални човешки истории, ... |
