"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
Лъскавият свят на кинозвездата Сам Мейс, макар чужд и неестествен за скромната Елена, става нейно изпитание, когато тя се потапя в него доброволно, водена от желанието си да е близо до този мъж. Какво ще остане от стария живот на българката, изведнъж попаднала в илюзията на Холивуд? Осъзнава ли сам той участието си в тази илюзия и ще се примири ли тя с неговата заблуда за значимост на това, което прави? Ще разпознае ли и той сродната си душа в своята асистентка? Елена се бори с трезвата си преценка, че връзка помежду им е невъзможна, а г-н Мейс непрекъснато я затруднява. Опознавайки личния му живот, тя се изправя пред ... |
|
"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър. Докато четете "Жена на вятъра", може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно - преживяно, простено, предстоящо. Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. ... |
|
Светът е толкова голям и богат, и животът предизвикателен и многообразен, че никога няма да липсват поводи хората да продължават да си казват с езика на мълчанието: външност, маниери, жестове, грим, гримаси, костюм своите послания. Багрите и мекотата на тъканите, техните десени, кройките на одеждите, аксесоари, бижута, маски, танца и музиката са част от семантиката на суетата човешка. Надниквайки в тайните и мистерията на тези послания се докосваме до историята на костюма. Ритуализирането на дрехата е важен момент в динамиката на културите и приспособяването им една към друга. Тук има поезия и живопис, танци и музика, има ... |
|
В тази приказка на писателя Румен Иванчев пъстрото Петле - ветропоказател се сприятелява с Южния вятър и става любимец на децата. То си има и още един мъдър другар - Часовника на градската кула, върху която го е монтирал Старият майстор. Но идва есента и после зимата, която прекъсва безгрижните игри. Пристига Северният вятър, който фучи застрашително и иска всички да му се подчиняват. Това важи и за ламариненото петле, което трябва да устои на редица изпитания и капризи на ледения господар. Накрая, с помощта на Градския часовник, то успява да посрещне пролетта, обърнато в посоката на истинското приятелство. Поуката от ... |
|
"Мога да вървя по вятъра, ... когато ме прегръща..." Милена Тод. Христова ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Бранко Цветкоски е един от най-интересните и авторитетни македонски поети. Автор е на повече от десет книги с поезия, критика и есеистика. Неговото творчество е белязано от индивидуална, лексикална, сетивна и метафорична неповторимост. Прави впечатление особена стилистика на поета, в която отсъстват разточителните поетически определения, а словото е синтезирано, многозначно и в него естествено съжителстват миналото, настоящето и бъдещето, рационалното и ирационалното, словото и мълчанието. ... |
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
|
Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
Съставител - Никола Инджов . ... Антологията на латиноамериканска поезия "Пламък на вятъра" е уникално творческо дело на поета и преводача Никола Инджов. Тук има поезия на маите, ацтеките, митични епически поеми, епични исторически поеми, лирика, съвременна поезия от всички страни на континента. Изданието е обогатено от необходимите пояснителни бележки на преводача и библиофилски оформено от художника Петър Добрев. ... |
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и византийска – новогръцка култура в Атинския университет. Като студентка в Гърция превежда български поети на гръцки език. А като дългогодишен редактор в БНТ е автор на телевизионни филми сред които: "Овидий", "Сафо", "Демостен" (награден през 1984 г. от СБП като най-добър филм по литературно произведение), "Безсмъртието на твореца", "Най-древният златен отблясък", "Богинята Майка-Земя", както и на телевизионното състезание "Знаете ли... български". От 12 години е ... |
|
Михаел Крюгер е един от най-значимите съвременни немскоезични поети. Още с първата си стихосбирка през 1976 година той влиза в литературата с неповторим глас, поставящ въпросите на своето време, като мощната му поетична енергия се превръща и в част от техния отговор. Защото поезията му сама създава време, тя носи лично време, което става историческо, и историческо, което се оглежда в личното; съдържа усетено, значимо, изгубено, намерено, преживяно, новородено, подарено на читателя време. Поетът се разхожда с нас във вътрешността на мига и в пейзажите на мисълта, където ежедневното среща необичайното и се превръща в ... |