Студентският смесен хор "Фолк-джаз формация" при НБУ е нестандартен състав, изпълняващ авторска музика с подчертано българско звучене, съчетаващо жанровата музикална хибридност, характерна за World Music. Фолк - джаз формацията е създадена преди 6 години по идея на нейния диригент и композитор доц. Г. Петков. С идеята за един нов прочит на българския музикален фолклор в този общоуниверситетски състав са обединени усилията на студенти от различни програми и департаменти на университета. От създаването си през 2002 г. до сега, хорът е участвал в над 40 концерта у нас и в чужбина. Фолк - джаз формацията на НБУ с ... |
|
Българската инструментална фолклорна традиция включва много и разнообразни инструменти. Разпространението им е различно в различните фолклорни области, особено днес, когато част от тях са заменени с т. нар. “модерни” инструменти. Наред със старинните, те също вече са част от българския музикален фолклор. Именно това разнообразие провокира “ГЕГА НЮ” да започне издаването на поредица от програми “МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ”, която да представи всеки един от тези инструменти. Първата програма е посветена на тамбурата, представена от най-големия майстор на този инструмент – Румен Сираков. А сега пред вас е следващото ... |
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
Десислава Щерева - пиано (4-6,9) Рада Чомакова - пиано (1-3,7,8) Записите на този компактдиск са направени в знак на почит към Панчо Владигеров (1899 - 1978) и по повод стогодишнината от неговото рождение. включени са няколко от най- популярните клавирни творби на големия композитор, класик на българската композиторска школа. Идеята е да бъде представен в развитие, посредством няколко етапни за творческото му изграждане композиции като рапсодията "Вардар" - в клавирна транскрипция, Соната кончертанте оп. 28, едни измежду най-оригиналните му произведения: "Импровизация" и "Токата", както и трите пиеси: Прелюд, Есенна ... |
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
"Музикалният албум "Духът на Господ" прогласява едно ново движение на Светия Дух за хвала и поклонение сред поклонниците на Исус Христос в нашето поколение. Вярвам, че музиката и песните ще докоснат вашите сърца и ще бъдете благословени!"Иво Койчев ... |
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|