"Питър реши, че всичко е изгубено и от очите му потекоха едри сълзи. Но няколко познати врабчета чуха неговите ридания. Те долетяха до зайчето много развълнувани и започнаха да го молят да не пада духом. Господи Макгрегър вече се промъкваше с решето в ръка и възнамеряваше да захлупи с него Питър. Но Питър се измъкна от ръкавите на новото си жакетче и навреме избяга, като го остави до храста..." Из книжката ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Бъдни вечер е в заешката дупка! Какво ще си пожелаят четири малки зайчета за Коледа? Ще уважи ли дядо Коледа техните желания? Но Дядо Коледа съществува ли... Ще разберете в тази малка и луксозна коледна книжка от светът на Зайчето Питър ! ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Госпожа Котарана облече Бебчо и Ръкавичка с чисти сукмани и нагръдници, а след това извади всякакви елегантни неудобни дрехи от скрина, за да премени сина си Том." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио . ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Когато стигнаха до подножието на хълма и до оградата, нищо не беше останало за носене освен малкото вързопче на Люси. Люси се покатери на оградата с вързопчето в ръка, после се обърна да каже "лека нощ" и да благодари на перачката. Но какво странно нещо! Госпожа Ежка не беше изчакала нито за благодарности, нито за сметката за прането! Тя тичаше с всички сили нагоре по хълма. А къде беше бялата ѝ шапчица с къдрици? А шалчето ѝ? А рокличката и фустата? И колко мъничка беше станала! И колко кафява и покрита с бодли! Защо? Госпожа Ежка не беше нищо друго освен един таралеж!" Из книгата ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
11 истории в превод на Александър Шурбанов."Имаше едно време четири малки зайчета: Каламбик, Търкул, Пухчо и Питър. Те живееха с майка си в пясъчната рътлинка под корена на една много голяма ела. – Сега, милинките ми - рече една сутрин старата Майка Зайка, – можете да се разходите из полето или по пътеката, но не влизайте в градината на мистър Макгрегър. Там вашият баща претърпя злополука - мисис Макгрегър го сготви на яхния. – Хайде сега, бягайте, ама умната! Аз излизам. После старата Майка Зайка взе кошницата и чадъра си и търга през хората към хлебарницата. Там купи един черен хляб и пет кифлички със стафиди." ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Най-напред той похапна марули и зелен фасул, а след това изяде и няколко репички. После, като му стана лошо, Питър тръгна да търси магданоз." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио . ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Казват, че ефектът от яденето на твърде много марули е "сънотворен". Никога не съм се чувствала сънлива след ядене на маруля, но аз не съм зайче. Марулите наистина имаха силен сънотворен ефект върху зайчетата Флопси. Когато порасна, зайчето Бенджамин се ожени за зайчето Флопси. Те имаха голямо семейство и бяха много неразумни и жизнерадостни. Не помня отделните имена на децата им. Обикновено бяха наричани зайчетата Флопси." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио . ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"И така, това е история за два палави мишока. Но все пак те не бяха толкова лоши, защото Том плати за всичко изпочупено. Той намери една изкривена монета под килимчето пред камината и в навечерието на Коледа заедно с Хунка-Мунка я пъхнаха в едно от чорапчетата на Лусинда и Джейн. И много рано всяка сутрин - преди всички да се събудят - Хунка-Мунка идваше с метлата и лопатката си, за да помете куклената къщичка!" Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио . ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Имаше едно време котенце, което се казваше Ивичка. То покани на гости на следобеден чай едно кученце на име Херцогиня. "Заповядате на чай, скъпа Херцогиньо - написа ѝ в писмото си Ивичка. - Ще има нещо много вкусно. Ще го изпека в бялата порцеланова форма за пай с розовия кант. Уверявам Ви, че не сте опитвали нищо подобно! И Вие трябва да го опитате! А аз ще си похапна кексчета, скъпа Херцогиньо! " - написа котето Ивичка. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В гората живее семейство катерички Тими и Гуди Типтоус, които обичат да събират ядки в гората. Съдбата ги събира с двойка бурундуци. Това са малки катерички с раирани кожухчета. Техните интересни приключения са записани и илюстровани от именитата английска писателка Биатрикс Потър . ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Едно момиче, един вълк, една Червена шапчица... Класическата приказка, поднесена от майстор разказвач и от фантастичен художник. "Червената шапчица", преразказана от Биатрикс Потър , е изпълнена с възхитителния мрак на оригиналната приказка, както и с характерните за Потър остроумие и цветисти изрази. Историята е блестящо оживена от един от най-добрите илюстратори в света - Хелън Оксенбъри. Като мечтател и човек, който търси нови пътища, Биатрикс Потър не се е поколебала да разкаже приказката по един по-зловещ начин, обрисувайки истинската същност на подлия и долен вълк и представяйки оригиналния мрачен и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Отначало надолу с главата слезе Питър... После слезе и Бенджамин. Но за щастие, нямаше никакви последствия, защото паднаха на меко - градината беше засята със салати и беше добре прекопана. Ама че изпотъпкаха лехата и оставиха следите си по нея! Особено малкият Бенджамин, който беше обут с дървени обувки. След като се огледа, Бенджамин каза, че отначало трябва да върнат нещата на Питър. Не може цял живот да ходи, завит в носна кърпа..." Из книжката ...![](/b-images/quad-transp.gif) |