Как нашите предубеждения определят изборите ни. Всички вземаме решения през цялото време. При това го правим толкова естествено, че не се замисляме какво ги определя. Дори и най-интелигентните и опитните обаче допускат предвидими грешки. Могат ли те да се избегнат? Какви са предпоставките за вземането на добри решения? Можем ли да се доверим на интуицията си и кога нашите предубеждения ни пречат да видим ясно картината? Професорът по стратегия и консултант по мениджмънт Оливие Сибони стъпва върху множество увлекателни и интересни проучвания на реални случаи, за да покаже как когнитивните ни склонности определят ... |
|
В това луксозно издание са включени два класически романа на Ерих Мария Ремарк - "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път". ... Няма по-значим документ за трагедията и безсмислието на войната от историите на загиналите в нея. Няма по-голям паметник от проваления живот, осакатените тела, изгорените души на оцелелите в нея. Вече повече от век след началото на Първата световна война, романите на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" продължават да звучат болезнено актуално, защото светът не е спирал да воюва. Без да влиза в ролята на проповедник ... |
|
Академик Иван Радев работи като професор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XVIII - XIX век: "История на българската литература през възраждането", "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", & ... |
|
Разкази, раздумки. ... |
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски , Марина Цветаева , Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
"Българските правителства не изпълниха дълга си във връзка с договора за покровителство на малцинствата, който им даваше възможност за защита на поробените българи. Даже и ако не би съществувал тоя договор, България трябваше да се застъпва за своите братя. Българските правителства не си дадоха труд да уредят и една сериозна защита на националната кауза в чужбина; не намериха средства за издаване вестници, поне в три-четири важни центрове в Европа, където се създава общественото мнение. Безгрижие прояви и българският парламент. Депутатската група от Петричкия окръг непрестанно Иван Михайлов настояваше да се вписва в ... |
|
"Освободете се от мисълта, че някой друг, който и да било, е длъжен да направи каквото и да било за вас, иначе ще останете "завързан" като онази камила. Но успеете ли в Съзнанието си да се "отвържете", вие ще тръгнете по своя житейски път, а не утъпкания път от натоварените камили и тогава "камиларят" - един от многото енергоинформационни паразити, ще остане с пръст в устата. В пътя, избран от вас, не допускайте съмнения в себе си, а още по-малко - да се обвинявате за каквото и да било, защото има една висша Разумност, която следи и влияе върху нашите постъпки и не ни изоставя никога. И ... |
|
Ако на вашия малчуган му е скучно по време на път, то играта от Клевър Бук ще бъде чудесна за него. Тя се състои от карти със занимания като лабиринт, наблюдателност, пресмятане и много други. Към комплекта е включен и маркер, с който детето ще може да попълва картите. Ако детето даде грешен отговор или пък иска да го смени, няма страшно. Картите се почистват изключително лесно с помощта на суха кърпа и могат да се ползват многократно. ... |
|
"Пред нас е трудът на един млад автор, който за съжаление не успя да го види отпечатан. В него е представен жизненият и научен път на изтъкнатия наш историк проф. Христо Гандев (1907 - 1987) - личност с европейско излъчване и признание, възлова фигура в българския академичен живот от 40 -те до 80 -те г. на XX в., със силно влияние върху няколко поколения учени. Професорът работи върху различни области на хуманитарното знание - не само българска, но и Обща история, етнография, изворознание и историография, и е един от онези, които утвърждават тези дисциплини в университетското образование. Любомила Соленкова е ... |
|
"Има едно понятие: "равен старт", но в живота той не винаги е равен. Когато всичко се обърка от най-ранна детска възраст, когато трябва да се бориш за правото си на труд и си готов да започнеш и най-черната работа, за да оцелееш, тогава играта загрубява. Един такъв живот е описан тук - увлекателно - с много умиление, болка, гняв. Започнал в малко селище в Североизточна България, преминал през множество тежки изпитания и перипетии, и достигнал накрая бленувания капиталистически рай - Швейцария. И тогава се случва нещо, което не би трябвало да се случи, и това е "случаят Чаплин". Да, случва се, и ... |
|
Художествено-документален разказ за спасяването на две деца, взети за заложници от група терористи през лятото на 1987г. ... Книга разкрива истината за атентата на Златни пясъци през 1987-ма."Не дърпай втори път дявола за опашката", предупреждава авторът Павлин Павлов . Ако попитате варненци какво се е случило на 7 юли 1987г. пред хотел "Интернационал", хората, които знаят отговора, ще се броят на пръсти. Защото по онова време понятието "тероризъм" бе табу за нещата, които се случват в България. Дори ако в международен курорт са хвърчали гранати, осколки са ранявали туристи, а две деца е ... |
|
"Понякога ни се струва, че няма път в посоката, в която искаме да тръгнем, че дори и да го намерим, няма да ни стигне времето, за да го извървим до там, докъдето стигат мечтите ни, до най-съкровеното място - сърцето ни. Но път винаги има и времето е винаги точно разчетено, защото сърцето отмерва секундите, часовете, годините. То е най-верният ни компас и най-точният часовник. То е нашият рицар, който винаги бди над нас, пази ни и никой и нищо не може да ни вземе в плен, докато му се доверяваме. Книгата на Мария Илиева е доказателство, че поезията винаги ни води за ръка по пътя, който е най-верният. Убедете се сами, ... |