В книгата си "Свобода и култура" Джон Дюи предупреждава да не се възприемат тесни, технически удобни, но идейно опасни представи за демокрацията. Има най-разнообразни научни подходи към проблема за демокрацията - политологически, соцоилогически, антропологически, икономически, исторически, културологически, психологически, етнически, етнопсихологически, религиозен и т.н. Заглавието на книгата изкушава читателя да я възприеме като културологичен феномен или поне като творба на сухия академичен философски жанр. Книгата не е нищо от тези подходи поотделно, тя е събрала всичките в себе си в един чисто хуманистичен ... |
|
|
Десислав Вълканов (1973) учи философия в СУ “ Св. Климент Охридски ” и политически и социални науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Получава докторска степен от Института по философия в Католически университет в Лувен (Белгия). Преподава във Философско-исторически факултет на Пловдивския университет. ... |
|
|
Известният руски психофизиолог разказва за личните си преживявания отвъд пределите на реалното битие, за невидимите, но и не по-малко реални паралелни светове, за конкретните етапи и начини, които извеждат към безкрайната хармония на макрокосмоса, изначално заложена и в нас самите. Пътят към съзнателната еволюция, за който разказва авторът, води началото си от великите духовни традиции на Изтока - от векове насам примамливи за мнозина, но достъпни само за избраници. ... |
|
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването , който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
|
|
Свободата на словото е една от най-вълнуващите, противоречиви и многопластови теми на обществото през второто десетилетие на XXI в. Книгата проследява нейните корени още от Античността, развитието и влиянието за оформянето на модерния конституционализъм, както и процесите и явленията, които водят до закрепването като право. Направен е цялостен преглед на свободата на словото като ценност, като се обхващат както правните, така и философските измерения. Подробно са разгледани трите комуникационни права - правото на изразяване на мнение, свободата на печата и другите средства за масова информация и правото на търсене, ... |
|
|
Размишления и есета в контекста на прехода. ... Тази книга е посветена на човешката свобода като най-съществена човешка потребност и принцип на свободното общество, както и на проявленията на човешката сигурност в национален, интеграционен и глобален контекст. Авторът аргументира съмнения върху днешните неолиберални (пазарно-фундаменталистки) възгледи за ограничаване на ролята на държавата и изтъква нарастващото господство на големите капиталови субекти над останалите пазарни играчи и гражданското общество. Той анализира икономическите отношения между труда и капитала и свободата като предпоставки за изследване на ... |
|
|
Защо свободните да следват инстинкта си за игра деца са по-щастливи, по-самостоятелни и по-добре подготвени за живота? ... Тази книга е антропологическо, историческо и психологическо изследване за начина, по който са се променяли разбиранията ни за образованието и ученето през вековете. Децата ни прекарват голяма част от времето си в училище, следвайки сухите инструкции на своите учители. Те трябва да седят мирно в час и да се занимават с тестове, които обикновено не разбират. Това образование напомня повече на затвор; то тласка децата към апатично отегчение или резки прояви, израз на неприемането му. Дори извън училище ... |
|
|
Романът Объркани в свободата се състои от два сюжетни и мисловни потока. Едната сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от пандемията , която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално съществуване. Втората сюжетна линия ни пренася в Средновековието и засяга темата за исихазма - едно удивително духовно учение в търсене на единение с Бог. Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни."Аз наистина вярвам, най- ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
|
|
|
Включените в изданието предания и легенди са подбрани съобразно учебната програма. Но те са безценно четиво за всяка възраст, защото възпяват славното минало на нашия народ."Надеждата Какъв е този град, изграден от бял камък? Тихи пролетни градини, розов цвят на праскови и чудни дворци сред градините. Прохладни фонтани оросяват нежната тънка трева и къпят мраморните статуи. Сребърни птици летят над дърветата, чуруликат и техните малки гласове глъхнат в облачния дим. Висока крепостна стена от гранит със стройни червени бойни кули опасва съкровището, което вековете са трупали сред полето. Два огромни лъва от бронз с ... |
|
|
Съставител - Пламен Дойнов ... Сборникът включва текстове, участващи в споровете за съвестта, мисията и свободата на писателя, водени в българската преса през 1945 - 1947 г., когато в условията на ограничен плурализъм все още могат да се поставят ключови за автономията на литературата въпроси. Акцентът е поставен върху днес почти неизвестни статии и есета, отпечатани в опозиционните вестници "Свободен народ", "Народно земеделско знаме", "Знаме", както и в изданията в. "Изгрев" и сп. "Балкански преглед", литературните седмичници "Лост" и "Стожер". В ... |
