Младият комедиант от пътуваща трупа се появява пред графинята, пред която са играли предната вечер, за да помоли за нейната намеса да могат да продължат да играят, защото представлението им не се е харесало. Така той попада в дворцовите интриги, и само благодарение на актьорския си талант успява да спаси графинята от неприятности. Това му дава криле, защото той разбира какво представлява изкуството и как то може да облагороди хората."А аз за пръв път почувствах как кръвта ми пламенно и страстно тече във вените ми. О, само как беше! Едва сега разбрах какво означава да бъдеш артист. Да можеш да хванеш света на въдицата ... |
|
|
Лудвиг фон Швитерс, директор на елитно училище, прекарва дните си като "беден рицар" в старчески дом. Единственото му разнообразие е играта на "Тривиално преследване" заедно с други хора от дома. Сестра Изолде, която се грижи за всички, се сблъсква с възрастните хора, които рапират, и със стария тиранин, който в края на живота си става все по-голям егоист. Към тях се прибавя и една млада жена, която сама трябва да се спасява в живота си. Има и късна любов между човека със синята кръв и жадната за танци жена от старческия дом Елизабет. Това е трогателна история, в която има и силни емоции, и закачливи ... |
|
|
Ема е на двайсет, а Йоханес в средата на четиридесетте. Всяка първа сряда от месеца двамата се срещат в хотел за еротични изживявания срещу заплащане включително през ваканциите и празниците. Има ясно споразумение между женения мениджър и младата студентка. Те не си задават никакви въпроси, не разказват нищо за себе си, не бива да изпитват чувства един към друг. В един момент обаче всеки пожелава да научи нещо повече за другия и тихо между тях се прокрадва симпатия. Дали ежемесечните срещи могат да продължат така? Или започва вечната игра между любов и желание, разказана свежо, модерно, но и затрогващо. Щефан Фьогел е ... |
|
|
"Правилата на танца" на Томас Щангл е своеобразен доклад за душевното състояние, който е изграден около императива "трябва да промениш своя живот" и изисква промяна на лошото съществуване. Една млада жена придобива различно екзистенциално усещане като демонстрантка срещу политическите действия на новото дясно правителство във Виена през февруари 2000 г. В същото време сестра ѝ Мона върви по съвсем различен път, който завършва по шокиращо освобождаващ начин. 15 години по-късно някой си д-р Валтер Щайнер изпада в екзистенциална криза, тъй като жена му го напуска. Той случайно намира стари снимки с ... |
|
|
Графика на различни животни - на кого, освен на един художник, това е по силите? Е, съвсем възможно е да бъде направено от всеки. Със създаването на скреч картините, от Reeves доказват, че има начин, чрез който и без завиден талант по рисуване, човек може да създаде безупречно творение. Вдъхновени от техниката графика върху кредов картон, дизайнерите разработват тези картини с идеята да предложат творчески комплекти, позволяващи на всички да сътворят безупречни графики и то от първия път. Всеки от комплектите пристига със скреч картина, която показва илюстрация на животно. Точно така "скреч", почти като скреч ... |
|
|
Йова Станкова е едно от "децата на прехода", което чрез писането си търси основанията не само на своята идентичност, но и на едно поколение, отворено за света, но и понесло болката и празнотата от несигурността и относителността на истини и ценности. След успешния ѝ дебют с романа "Галерия от светове" тя предлага една нова романна история, която отново подкопава традиционните читателски нагласи. В "Затворен в теб" тя умело и с изящество ни потапя в една друга история, в една друга "галерия от светове", която завихря любов, себепознание, празнота, глад за другост, малки " ... |
|
|
Едно детство през време на войната, разказано от Томас Бернхард. Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Книгата "Дете" е разказ за детските му години, началото на края, което започва с едно голямо мъчение, със срама от извънбрачното раждане, за да последва години наред упрекът на майка му: "Ти ми разруши животьт". Това е спомен за години, изпълнени с много ужас, и години на война. Това е време далеч от идилията, макар да има и моменти на силни емоции. И то преди всичко благодарение на любимия дядо, който до голяма степен формира живота на малкия Томас." ... |
|
|
"Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетическа сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен и ще я обогати с присъствието си. За мен Манол Глишев е сред най-ярките представители на младата генерация поети, на чиито плещи ляга тежката задача да върнат не само блясъка, но много често и самия смисъл на думите, осакатени, а понякога и направо обезобразени от предходниците. Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове. Живописецът и мислителят съжителстват ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
"В тези дни, когато фалшът разполага с повече канали да стига до нас, откровенията на Константин Петров може да ни заварят неподготвени. Но това е рядък шанс, който не трябва да пропускаме. Нещо като да се снабдиш с приложение, с което да виждаш, чуваш и чувстваш повече." Силвия Атипова ... |
|
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
|
Пиеса. ... "Алкатраз е хубаво име. Представям си някога да замина за там, за някакъв остров с толкова звучно име. Исла де Алкатраз. Островът на пеликаните. Това би ми харесали. Там ще мога да видя пеликаните. Ятата птици. Чувам шума им. Представям си как седя на някоя близка скала и ги наблюдавам. Как ятата се вдигат във въздуха. Как пеликаните прелитат над главата ми. Как пеликаните отлитат. Аз оставам да седя. Докато повече не мога да ги видя. Докато последният пеликан изчезне на хоризонта, оставам да седя. Просто оставам само да седя." Из "Островът на пеликаните" Осемнайсетгодишният мексиканец Каве ... |
