Елена Абели е неспасяема романтичка, но живее в лишен от романтика и изпълнен с насилие свят. Тя е наследничка на нюйоркска мафиотска фамилия и покорява всички със своите чар и обаяние. Но нейните мечти за свобода и любов са били жестоко прекършени - и в огледалото вижда кръв по ръцете си, която не може да бъде отмита. Семейството ѝ е на ръба да сключи мир със свои опасни съперници. Цената е ръката на сестрата на Елена, която трябва да се омъжи за опасния Никълъс Русо, дон на една от петте фамилии в Ню Йорк. Той е най-страховитият престъпник в града и душата му е по-черна от безбожно скъпите костюми, в които се ... |
|
|
|
|
|
"Работя в една софийска болница. На операционната маса ляга жена, която спокойно може да конкурира човечето от емблемата на онези френски автомобилни гуми. Масата е с хидравличен механизъм, разчетен за максимално тегло 140 кг. С лягането на хидравликата изпуска и масата, съскайки - в най-ниско положение. - Колко килограма сте? - питам, колкото да спечеля баса, който съм сключил със себе си за теглото й. - Деветдесет - отговаря пациентката и ме поглежда палаво. - Добре - привидно унило заключвам аз. - Да речем, че ви дам упойка за 90 килограма. А какво ще правят през това време останалите 60? - Иииих бе, докторе! Как ... |
|
|
Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски . Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
|
Една млада българка в началото на промените търси нов живот в Париж, чийто образ е почерпила от романите и собствената си фантазия. Мечтите и се заплитат в мрежата на меланхолична любовна история, за която, както и за нашата сънародница, парижкото метро ще поеме ролята на съдба. Сесил Вайсброт (1954) е френска писателка, дъщеря на полски евреи. Авторка е на девет романа и пет сборника с разкази, в които в съгласие със собственото й убеждение, че "литературата се интересува от другите", проправя път отвъд нарцисизма и формалните търсения на френския роман от втората половина на XX век, към пестеливото и прецизно ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Ръчното шило на Шило е подходящо за работа под ъгъл. Предназначено е за монтаж и демонтаж на пружини. Изработено е от хром-ванадиева стомана и разполага с ергономична двукомпонентна дръжка. Шилото е с диаметър ∅ 4.2 mm и дължина 130 mm. ... |
|
|
Кафяв огън. Камшици. Край на света. ... Има места, където разни времена спират да си починат и да се нахранят. Ще ги познаеш лесно по огризките и трохите, които са оставили. Дори и да не е дошло твоето време - нахрани ги със светлина и не забравяй за усмивките. Давай сърцето си само на своето време. "На вратата се позвъни твърдо, търпеливо и седмократно. Циркония скочи, отвори и с възхита зяпна една красавица между два огромни куфара и няколко напращяли торби. – Скъпа мащичко, откога те чакам! – Къде е баща ти, мила сирачко? – Още не се е върнал от работа. – Хм, ето хубав повод за обвинение. Давай да внасяме багажа. – ... |
|
|
|
|
|
Четчиците на BabyOno ще ви помогнат да поддържате чисти сламките на бебешките чаши . С тях можете да достигнете до вътрешността на сламките, така че да се избегне задържане на мръсотия и запушване. Продуктът не съдържа Бисфенол А Бисфенол А е химическо съединение, което влиза в състава на различни промишлени пластмаси и смоли. Намира приложение в производството на поликарбонат, използван за създаването на домакински съдове, бутилки за напитки, бебешки шишета, кутии, контейнери за съхранение на храна и др. Проблемът в използването на BPA е неговото взаимодействие с човешките хормони и по-специално с естрогена ( ... |
|
|
"Спирки из рая" на Димитър Кирков само условно може да се нарече мемоарна литература. Защото за това произведение спомнянето и пътуването са две модулации на един и същ духовен процес, който се явява генератор на живота и в този смисъл притежава дълбоко екзистенциални измерения. "Погледнат в близост до смъртта", казва авторът, "всеки човешки живот е несполука, но нима само там е истинският наш живот. Съдбата неизбежно ни води към скръбта и все пак точно в спомена ние можем да спрем където пожелаем. Прагът под моста на Тунджа сега бучи глухо и чуждо, но стига да поискам, и ще върна ония води, които ... |
