502- ри батальон тежки танкове между Нарва и Дюнабург. Една от забележителностите в малкото немско градче Хершвайлер-Петерсхайм е аптеката със странното име Тигър. Там до 2015 г. работи най-възрастният аптекар в Германия Ото Кариус. Но едва когато за пръв път излиза книгата му Тигри в калта, става ясно, че най-възрастният немски аптекар всъщност е третият по успехи танков ас на Райха (150 унищожени танка и самоходни оръдия). 22-годишният оберлейтенант Ото Кариус е и най-младият тогава във Вермахта Кавалер на Дъбовите листа към Рицарския кръст. Тигри в калта има десетки издания на много езици. Книгата е уникална по ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан . Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас . Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
"на това място в този миг и в тази възраст спокойно спри застани тихо и се потърси в делото на свойте дни" Из "На това място, в този миг" ... |
|
"Такова е писането на Иван Сухиванов - лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разсейване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и ... |
|
"Направи си рай" разказва за всичко, свързано с чешката култура, което очарова автора. Това е културата на радостта и тъгата, където смехът има за цел да замаскира трагичната безпомощност. Книгата е това, "което ме е развълнувало и запленило през последните десет години, откакто за първи път пристигнах в тази страна […] това е книга за симпатията на представител на една страна към друга страна". Резултатът е смесица от личен дневник, есе и репортаж. Неведнъж авторът сам изтъква, че текстът не е обективен, а е преди всичко книга за една страна, която го очарова. За разлика от "Готланд", ... |
|
С камбанен звън, утринна молитва и дълбоко смирение пред Бога е започвал деня на средновековните български монаси. Приведени над книгите от изгрев до залез, сами сред манастирската тишина и светостта на своето дело. Сега векове по-късно, ние ще посетим светите места във Велико Търново, водени от величественото сияние на българското средновековие. Ще се вслушаме в историята на манастирите и съдбата на всеки един от тях ще навее в душите ни удивление от гения на българските книжовници, иконописци и архитекти. Историята на Царската Света гора е сред най-славните моменти от летописа на България. ... |
|
Изданието съдържа ранните стихотворения на Иван Цанев, създавани между 1960 и 1967 г. Тази нова цялостна книга следва да се чете като своеобразен предислов към същностното поетическо слово на Иван Цанев, събрано в дебютната му стихосбирка Седмица (1968) и след нея. Читателят от началото на XXI век изключителния шанс да попадне в лабораторията на Иван-Цаневия поетичен език от 60-те година на предишния век, за да проследи прорастването, извивките и узряването на почерка на един от големите съвременни български поети. Лирическите текстове на Иван Цанев от началото на 60-те, които днес се появяват за първи път в книга, звучат ... |
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
Обсебващ трилър, вдъхновен от реални събития. ... Психиатричната болница "Гаустад", Осло. В едно смразяващо утро тялото на пациент е открито мъртво след удушаване в килията му, а устните му са застинали сякаш в последен опит да изкрещят. С разследването се заема опитният инспектор Сара Геринген, но тя разбира незабавно, че този случай е като никой друг... Стотици въпроси се сблъскват в опита ѝ да разгадае мистерията около вероятното самоубийство: Защо жертвата има белег с номер 488 на челото? Какво означават тайнствените рисунки на стената на стаята му? Защо болничният персонал отказва да разкрие ... |
|
"Къща на село" "Разпнати гоблени с езера, принцеси и елени; съхнат костите им на ръждиви кабари без възкръсване и без умиране. Тук сме само жълта фотография, свита на фунийка, през която гледа паякът във времето. Прецедено слънце през тензуха; с него баба шиеше пердета, после ги потапяше в белина, да синеят на прозорците, в които вятърът надува гайдата. Закачалката не пуска празната куртка на татко." За автора: Катя Стоилова завършва магистратура "Българска филология и история" и магистратура "Приложна психология" в ПУ "Паисий Хилендарски". Специализира "Приложна ... |
|
"С тази малка, но изпълнена с много емоция книжка, искам да благодаря на най-важните хора в моя живот, които ме вдъхновиха и изпълниха с любов, смисъл и светлина дните ми - на съпруга ми, дъщеря ми и моите родители, които ме даряваха и даряват с най-светлите чувства на света - любовта, разбирането и топлината. Те ми дадоха силите, куража, вдъхновението и ме научиха да бъда човек, такъв какъвто бих искала да бъда. Много се надявам, че всички, които четете тази книжка, ще бъдете докоснати от емоцията в нея, защото тази емоция идва дълбоко от сърцето и е много истинска. Бих се радвала, ако с тези стихове мога да помогна ... |
|
Стихове за най-малките. ... Името и творческото дело на словашката писателка Мария Тополска е тясно свързано с България и българската култура. След завършване на учителския институт в Прешов, от 1929 до 1940 година тя е учителка в чехословашкото начално училище в с. Горна Митрополия, Плевенско. През 1940 г. се завръща в Словакия и се отдава на литературна дейност. След 1947 г. живее ту в Братислава, ту в София, където съпругът ѝ е на работа в Чехословашкото посолство и в Чехословашкия културен център. Активно превежда от български. Превела е повече от шейсет книги от български автори. Била е и редактор на сп. " ... |