"– Може би понякога времето спира за малко, за да не се случват лошите неща - установи, макар и за себе си, Божанчето. Но не беше писано , както казва бабата на Божана, това да продължи дълго. Изведнъж нещо изкряска в небето и затрещя с такава сила, че всяко живо същество се вцепени, вперило поглед нагоре. – По никое време лятна светкавица! Боже, боже, какво става с това време, с този свят?! - зачуди се бабата на Малката Голяма Божана. – Нищо, бабо, нищо - успокои я внучката ѝ. – Времето може да е слънчево, и снежно, и със светкавици, но то винаги ще е хубаво, когато сме заедно." Из книгата Божана ... |
|
|
Настоящата книга включва лириката на Мара Белчева . ... С могъщ талант, изключителна в жизнените си и творческите си изяви, Мара Белчева е един от стълбовете на българската поезия. За съжаление обаче, тя не е достатъчно позната на съвременния читател – не се учи в училище, не е издавана достатъчно, за да може да попадне в полезрението на изкушения от поетическото слово ценител. Изданието цели да реабилитира такъв значим поет като Мара Белчева пред днешната читателска публика и културна общественост. "Весталка, неразбулена мечта" събира голяма част от поетическото творчество на Мара Белчева. Приживе, тя издава ... |
|
|
Моята година, изживяна с радост. ... През юни 2011 Сюзан научава, че има амиотрофична латерална склероза (АЛС) - болестта на Лу Гериг - необратимо заболяване, което унищожава нервите и води до пълна мускулна атрофия. Тя е на 44, има три малки деца и ѝ остава само една година. Сюзан решава да я изживее с радост. Напуска работата си като журналист, за да прекарва цялото време със семейството си. И предприема седем пътешествия със седемте най-важни в живота си. Въпреки че състоянието ѝ се влошава, Сюзан пътува до Юкон, Унгария, Бахамските острови и Кипър. Тя води синовете си на среща с делфините и 14-годишната ... |
|
|
През последните няколко десетилетия сме свидетели на структурни промени, изразяващи се в нарастваща и силно доминираща в сектора на услугите икономика за сметка на намаляване дела на индустрията и селското стопанство. Как се отрази това върху икономическия растеж в страните от ЕС? Наблюдава ли се падаща производителност? Наблюдава ли се типичната за бизнес цикъла оздравителна промяна в отрасловата структура по време на финансово - икономическата криза от 2008 - 2009г.? Как тези тенденции се проявяват в условията на България? Защо на България ѝ трябва икономическо развитие, базирано върху иновации, екотехнологии и ... |
|
|
Първият сборник с разкази на Кристина Тот „Баркод“ включва петнадесет истории, повечето от които се случват в Унгария, а две – в чужбина. Разказвачът винаги е момиче, девойка или зряла жена, може би всеки път различна, може би една и съща. Разказва се за отношенията в семейството, за детството, училището, любовта, децата, изневярата. Всеки от разказите има подзаглавие, което съдържа думата „линия” – гранична линия, линия на живота, разломна линия... Съвкупно линиите от различните разкази изграждат кода на живота, който всеки от нас се опитва да разгадае от раждането до смъртта си. Баркодът пък е отличителният знак на ... |
|
|
„Съдба и коментари” (1993 г.) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия в Триест, сръбският историк Павле Вукович, свидетел на събитията в Унгария от 1956 година, и историческата личност граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711). Именно образът на мнимия сръбски деспот като прототип на човек, съумял да се ... |
|
|
Самобитният украински философ сам изкопал гроба си и легнал в него завинаги. Григорий Сковорода (1722 - 1794) е изтъкнат украински философ, баснописец, просветител и педагог. Роден е в бедно казашко село. Постъпва в Киево-Могилянската академия, където си спечелва уважението на преподавателите, защото по всички изучавани предмети винаги е първи сред учениците. Увлича се по изучаването на езици, литература и философия. Става полиглот, пътува много из Централна Европа и посещава Полша, Унгария, Австрия, Прусия, Италия. Учи в Университета в Хале. Когато се връща в Украйна, става преподавател в Переяславския колегиум (по- ... |
|
|
Унгарският писател Ласло Мартон е роден на 23 април 1959 г. в Будапеща. Завършва унгарска и немска филология в Будапещенския университет. Публикува преди всичко на унгарски език, но пише и литературни творби на немски. Носител на множество литературни награди, обичан от унгарските читатели, наложил се с многообразието и интелектуалната изтънченост на произведенията си. Автор на над 30 книги - романи, разкази, драми, есета. "Два обелиска" (2018) е най-новият му роман, подготвя книга с пиеси. Превел е над 15 книги и няколко пиеси от немски и английски език. През 2020 г. излиза преводът му на "Песен за ... |
|
|
Изданието е многоезично - на български език, английски език, немски език, френски език и италиански език. ... В навечерието на 100 години от края на Първата световна война излиза дългоочакваната книга трета на Светът за българския воин . В нея на базата на водещи периодични издания във Франция, Германия, Англия, Австро-Унгария и др., както и на спомени и дневници на участници в боевете, се проследяват бойните действия на Българската армия срещу сръбски, англо-френски, гръцки, румънски, руски войски. Особено интересни са описанията на французи и англичани, участвали в боевете на Южния фронт. Има също раздел Waffenbrü ... |
|
|
Романът "Белият цар" разказва за най-тежките години от живота на едно тринайсетгодишно момче, след като баща му е интерниран в трудов лагер заради подписването на протестна декларация. В поредицата от споделени изповеди с един и същи главен герой се очертава един абсурден свят, а времето и мястото на действието е румънска Трансилвания от 80-те години на ХХ век, по-точно краят на управлението на диктатора Чаушеску. Психологическият реализъм на романа въздейства шокиращо. За главния герой единствената действителност са мизерията, потисничеството и жестокостта - такъв е животът. Той прави същото и с него се случва ... |
|
|
"Пътищата на живота са ме срещали с господин Зилахи на различни места, по различно време и по най-разнообразни поводи. Странно обаче - никога в Унгария, на която той несъмнено принадлежи, колкото и рядко да се задържа там. Същото важи до голяма степен и за текстовете му, които отвеждат читателя до различни, най-смахнати и екзотични кътчета на планетата, но в крайна сметка го връщат там, откъдето е тръгнал авторът. На пръв поглед Петер Зилахи сякаш ни продава екзотика, но всъщност се случва точно обратното. Той изнася зад граница продуктите на собствената си идентичност, сред които и немалка доза горделивост, ... |
|
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
