С буквата Ю ютията познават. С нея дрехите ни глади мама, радостта на всички е голяма - дрехите ни по-красиви стават. Ябълките с Я започват. На пазара с радост го посочват. Хапвайте ги - жълти и червени - да сте здрави, бодри и засмени. ... |
|
|
Културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа. Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества: Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткомунистическите общества? Възможно ли е да говорим за "край на обществото", за "разтваряне на социалното", за преобразуване на "членството" на индивидите в него? Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма? А как се ... |
|
|
"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно - канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на ... |
|
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
|
Да устоиш и да продължиш. ... Как да се научиш да живееш отново, след като животът ти е нанесъл жесток удар? Някои травмирани деца - грозните малки патенца, описани от Борис Сирюлник, устояват на изпитанията и дори понякога ги използват, за да станат по-човечни. Откъде черпят сила? Тази способност да оцелееш, като дори се преобразиш красиво, е резилиентността, "изкуството да плуваш в буйни потоци", без да се оставиш бурното течение да те завлече към водопада от страдания... способност да се изправиш, след като си паднал, да се възстановиш от раните си (болест, траур, изнасилване, война, атентати, депортиране). ... |
|
|
Основното лекарствено вещество в този сборник разкази е искрящ хумор, който прераства в политическа сатира. Грабва твоето внимание от първите няколко изречения. Развеселява те и замайва главата с нейните герои - толкова реални и толкова чудати. Но накрая остава в душата ни един горчив привкус от нерадостният живот, който сме принудени да живеем тук - в нашата скъпа родина. Предназначение: подобрява настроението въздейства благоприятно на сърдечно-съдовата система намалява бръчките засилва мозъчната концентрация кара ни неусетно и без странични ефекти да се откъснем от тежкия живот Начин на употреба: може да ... |
|
|
"Може би тези редове тези думи са безмълвно време очаквани от онзи Безимен Безумец непохватно създал ни и побегнал нанякъде." Борис Маргов ... |
|
|
Авторът представя задълбочено и аналитично правилата на историческото поведение, което е в състояние да поправи старите грешки. Това я нарежда в първите редици на руската православна и пророческа мъдрост. Борис Тарасов е един от най-големите днешни руски литературоведи и философи, учен от висок ранг, проникновен познавач на руската и френската литература и философия, задълбочен изследовател на руския XIX век. Въпросът, зададен от Б. Тарасов в книгата, която държите в ръцете си, е основен за цялото му творчество - той се отнася не толкова до миналото, колкото до настоящето, до пътя, по който Русия върви и не трябва да ... |
|
|
"Майната им на хилядата динара" е брилянтна антивоенна, горчиво-иронична книга, която изобилства с всички нюанси на хумора, сатирата, гротеската, но и с отлично познаване на балканската психопатология, свързана с ежедневието на живота и смъртта. Сюжетната нишка проследява един ден на хърватско-бошняшкото бойно поле, в село Музаферови къщи, където се случва парадоксалната среща между шестима души от специалните хърватски формирования, дегизирани като войници от босненската армия, със същия брой босненски войници, преоблечени в хърватски униформи. В хода на напрегнатото дебнене всеки от участниците прехвърля в ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука". ... Изследователски проучвания, открития и артефакти в Мездра, Враца, Берковица, Чипровци, Монтана, Кула, Никопол, Плевен. Борис Дякович (1868 - 1937) е български музеен и библиотечен работник и учен. Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 - 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 - 1898). Посещава лекции в Колеж дьо ... |
|
|
Някои от най-остроумните вицове и весели истории на нашия народ са родени от всекидневието на войнишкия живот, разказвани са от хората, които под градушката от куршуми и воя на самолетите са успели да погледнат битието си с духовито око. Когато животът ни утре може да е отлетял, а днес ние се засмеем, мигом ни става по-леко и именно по този начин "светът е оцелял, защото се е смял". Този сборник ви предлага весели разкази, хумористични стихове и шеговити анекдоти от фронтовото ежедневие на българския войник, за да ви накара да се засмеете от сърце и да опознаете войната от една различна гледна точка. Някои от ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Когато се говори за Борис Пастернак, се изтъкват като най-характерен белег на творчеството му оригиналната, неповторима образност, индивидуалният почерк и странният, на места трудно достъпен, маниер на словесно общуване. А оттук е една крачка до обвинението в камерност, бягство от значимите проблеми на времето и обществото, самоцелна метафоричност - "прегрешения", които винаги ще бъдат напомняни от враговете на един самобитен и самостоятелен в поведението си талант. "Да си прочут ... |
