В декадата 1977 - 1986 година в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70 -те и 80 -те години на XX век. Чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една ... |
|
|
"Поезията е пеперуден мост... По него душата пристъпва чисто гола. Тя е и реална, и виртуална душа. А мостът не е от бетон, а само от въображение, попило очаквания. Затворих рисунки от думи, усмивки, страхове и сънища в хартиените стени на три книги – "Предспомен" (1989), "Температура на духа" (1996) и "Сезони на душата" (2009). Вглеждането в детайлите на времето ме подтикна да съградя една нова поетична къщичка – "Крехка суета" (2013). Изкуството е цветният сън, който ни спасява от баналното. Изданието е съвместен арт проект с художничката Ангелина Павлова, с чиито стъклени ... |
|
|
Настоящата книга включва статии за Радой Ралин , Николай Кънчев и Любомир Левчев ; рецензии за Блага Димитрова , Добромир Тонев, Йордан Янков, Елка Няголова, Валентина Радинска , Виктор Самуилов , Николай Милчев, Павлина Павлова , Неда Антонова, Донка Петрунова , Александър Томов , Николай Табаков и още десетина известни имена на съвременната литература. Третият раздел е събрал интервюта с известни фигури от културния ни живот - Леда Милева , Валери Петров , Любомир Левчев и други. В тази книга няма клюки, но не е и академично четиво. Тя е едно калейдоскопично око към съвременната българска литература . ... |
|
|
Стихове ... Анжела Димчева-Томова е родена в София през 1963 г. Започнала да публикува още като ученичка през 1980 г., тя се изявява в различни жанрове, като има около 150 публикации ( поезия , литературна критика, сатира, преводи). През 1989 г. излиза дебютната ѝ книга "Предспомен", а през 1996 г. - втората - "Температура на духа". "Сезони на душата" е третата ѝ самостоятелна стихосбирка. В момента работи като редактор във вестник "Словото днес". Член е на Съюза на българските писатели. "Дърво без корен е като любов без двама. Залязва болката, но раната е кратер... ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Одобрен със заповед РД 09 3184 /14.08.2017 г. ... "Уважаеми осмокласници! Новата учебна година поставя пред вас нови предизвикателства. Вие вече сте ученици в първия гимназиален етап. Различна е обстановката, други са съучениците, предстои да се запознаете с новите учители. Без съмнение нови и по-големи от досегашните ще бъдат и изискванията към вас, защото вие самите вече сте по-големи. През настоящата година ще продължите на научавате още факти за същността и предназначението на българският език, да се запознавате с неизвестни досега закономерности, свързани с ... |
|
|
Сборник с доклади. Двуезично издание - на български и английски език. ... Димитър Добрович е първият, известен на обществеността в България, художник с академично образование. Нещо повече. В средата на XIX век той системно следва пътя и съдбата си на художник. Основите на неговото образование са положени в Сливен и Истанбул. По-късно Добрович целенасочено се насочва и завършва художественото училище в Атина, а Вечният град го привлича по различен начин с богатата си вековна култура, с динамичния светски и мечтателен живот на Рим и околностите. Там Димитър Добрович остава да живее и твори повече от 40 години, до 1893 ... |
|
|
|
|
|
Замириса на шпионски истории, нали? По форма и съдържание всеки шпионаж през вековете е съответствал на времето, което обслужва, било то мир или война. В нашия случай също става въпрос за война, но от особен вид, която се провежда в мирно време и нито е гореща, нито студена. Време е вече да дръпна завесата и да ви покажа въпросната нова, модерна, ширнала се по цялото земно кълбо война. Воала! Ето я красавицата, блестяща и премигваща с електронното си тяло, жужаща тихо с машинариите в себе си, носещата се виртуално в ефирното пространство, все по величава, все по-огромна - Нейно Величество Кибервойната. Знам, каква ще е ... |
|
|
В началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като "явление", а него да смятат за "най-руския от руските писатели, който издълбоко и обширно е познал руския народ такъв, какъвто той е". Лесков не е класически романист от XIX в., той не е нито Толстой, нито Балзак , нито Дикенс , макар редица похвати и влияния от класическия европейски роман се долавят в творбите му. Той е преди всичко разказвач и то разказвач от голяма класа. Лесков е продължител на големите разказвачи от миналото, паметта за които е съхранила безбрежната руска равнина. Лесков е гледал на себе си преди всичко ... |
|
|
Избрана проза. ... През последните десетилетия Габриел Миро се превръща в един от най-почитаните испански писатели. Творбите му трудно могат да се сравнят с произведенията на които и да било други европейски романисти. Неговата фигура става съвършеният пример за усамотен, потопил се в литературата творец. Увлечен от музиката и рисуването на младини, той избира изкуството на словото и тънката чувствителност му помага още в ранните си прозаични опити да изгради неповторим стил и завършена индивидуална поетика. Словото му трепти неподправено и чисто, а всяка изваяна фраза се оказва в дълбоко съзвучие с обновения от ... |
|
|
Нерешен случай с изчезнало дете на преминаващи гастарбайтери не дава мира на частния детектив Херцел Вазов, отнема съня му и го тласка по спиралата към самоунищожението. Професионалния живот на бившия полицай го среща с местени олигарси, объркани, милионерски дъщери, бивши агенти на Държавна сигурност, християнски екстремисти и други мрачни особи. В опитите си да бъде по-добър и значим човек той се заплита в подземния живот и става свидетел на немислимото. ... |
|
|
Любовна лирика. ... "Навлязла тихо в храма на съвременната поезия и наблюдаваща сякаш отстрани живота във всичките негови измерения, Мария Романова само с един щрих може да отрази най-нежното трептене на сърдечните струни. Нейните стихове се възприемат без никакъв скептицизъм, а такива, каквито са се подредили върху листа. Авторката не предявява вече така често срещаните претенции за модерна поезия, защото чувствата, които я вълнуват - любовта, приятелството, вярата в доброто и в човека, никога не излизат от мода. За тях се пише с перо от ангел." Маргарита Петкова ... |
