Епохата на квантовата биология. ... Животът е най-необикновеното явление в познатата ни Вселена - но как е възникнал той? Дори и в днешната епоха на синтетична биология и клониране все още е факт, че никой никога не е направил нещо живо само от нежив материал. Животът си остава единственият начин за създаване на живот. Дали не пропускаме някой важен елемент? Подобно на "Себичният ген" на Ричард Докинс , който предложи нов поглед към механизмите на еволюцията, "Живот на ръба" променя разбирането ни за фундаменталната динамика на нашия свят. Обединявайки своя опит в авангардната наука с несравнимата си ... |
|
|
Станислав Лем разговаря с полския критик и журналист Томаш Фиалковски на предела на миналия век и на прага на новото хилядолетие. "Плаваме по течението на голяма река към непознат океан и се намираме едва в началото на пътешествието", казва големият полски фантаст и визионер. И разказва за детството си, за формирането си като човек и писател. Годините на немска и съветска окупация, стръмният път към литературата, човешката глупост, религията и науката, злото в историята, погрешните пътища на културата - по всички тези теми писателят говори откровено, без да крие страховете и надеждите си, и предупреждавайки за ... |
|
|
Умно село" е историята на едни хора, които живеели на едно място и видели голям зор с разни неща, които им се случвали... ... В края на 1999 г. по БНТ започна да се излъчва поредицата "Умно село". Заглавието-метафора на нашата общност (по едноименния филм на Доньо Донев, когото имаме за кръстник), се свързва с идеята да бъдат откроени "най-личните" представители на нашето "село", които обаче са и едни от нас. Много труд падна, но и много смях падна по време на заснемането на тези... да ги наречем "представления", в които героите ставаха доброволни съучастници в едно приключение: ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Всеки има своята истина... Въпрос на гледна точка не е просто израз. А наше право. Право да виждаме със собствените си очи, да мислим със собствените си умове. Да търсим истината е призвание, което не ни напуска до края. Битката на ортодоксалната и неортодоксалната наука е факт. Но повярвайте ми, от това печелим всички ние. Колкото повече знание, толкова повече различни теории. Въпросите и отговорите са само частици от голямата картина. И колкото по-свободен е духът, толкова по-могъща е мисълта. Пътят е нелек, но пък е изпълнен с приключения. А какво друго да си поднесем като подарък, освен голямото приключение, ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
|
|
|
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |
|
|
Тайната на изгубения Кивот... ... Капка Сидерова е журналист по професия. Работила е като редактор и политически коментатор в централната българска преса. Водила е рубрики, свързани както с православието, така и с окултизма, мистиката, народния фолклор, тайните общества. Читателите на най-тиражните наши всекидневници познават иронията и образния стил на нейните коментари върху българските политически нрави. Автор е на десетки интервюта със световноизвестни личности от областта на културата и обществения живот. Главен редактор е на в. "Атака" от създаването му през 2005 г. Автор е на книгите "Ванга от рода ... |
|
|
"Защо на хората им е толкова трудно да повярват, че белите също могат да бъдат бедни. Да, живях в гето, но бих го нарекъл по-скоро братство." Еминем Той израства в трейлърния парк на Детройт, един от най-криминалните американски градове. Никой не вярва, че неудачникът, обречен да работи в закусвалня до края на живота си, ще постигне успех в рапа. Еминем се изкачва до върха на най-черния музикален стил и доказва, че всеки може да постигне мечтата си, стига да я преследва достатъчно маниакално. Тайната на всеки успех е да падаш, ставаш и винаги да продължаваш напред. Това е, само така можеш наистина да разяриш ... |
