Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски , Бенковски, Паисий Хилендарски , Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
Патриархът на българската литература, Иван Вазов , творил във всички литературни жанрове, оставя творческа диря и със своите ненадминати пътеписи. От автора на първия български роман жанрът на пътеписите придобива цялостност и същевременно разкрива патриотичния дух на писателя, преклонението му към всичко родно, включително и към природата. Иван Вазов издава много пътеписи, събрани в неговите съчинения, посветени на различни забележителности в България. Сред тях са "Висините", "Велико Търново", "Царевец", "Рила", "Пирин". Но най-съществено място в прозата му заемат ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Вазов е нарекъл повестта си "Чичовци - галерия от типове и нрави български в турско време". За читателя, това е едно огледало за живота на българското общество от времето преди Освобождението, а за художника и богат материал за творческо претворяване. Още когато Вазов пише повестта, това време е вече остаряло, изглежда примитивно и затова той го описва с чувство на хумор и насмешка. Това е още една причина заради която обичам "Чичовци" и работих с голямо удоволствие по илюстрациите." Борислав Стоев ... |
|
|
Роман из живота на българите през през първите години след Освобождението. В седем части. ... Замислен като продължение на "Под игото", романът "Нова земя" излиза през 1896 г. и е първи опит в литературата ни за епичен обхват на следосвобожденската реалност. Иван Вазов създава пъстра картина на нашата "нова земя": изобразява многопластово и аналитично бита, психологията и обществено-политическите идеи на първото интелигентско поколение свободни българи, към което се числи и главният герой в книгата, Найден Стремски. "Нямаше помощ. Мъките на любящото Невенкино сърце нямаха граници. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Специално издание за ученици" на издателство "КВЦ". ... За това издание романът "Под игото" е съкратен за учебни цели, без да се губи сюжетната нишка с акцент върху изучаваните глави по новата учебна програма. Включени са и техните анализи. Целта на изданието е да помогне както на преподавателите така и на учениците в подготовката им за най-важните изпити по литература. ... |
|
|
Социалната поезия на Иван Вазов е преди всичко образ и характеристика на обществото, на неговата способност и готовност да изпълнява задачите, които историята и актуалното време му поставя. Обществото преминава в различни състояния. Различно е и състоянието на хората в него, поради което те по различен начин се отнасят към длъжността си да бъдат част от обществения организъм и да работят за неговото здраве. Но преди да заработят за здравето му, те трябва да го установят и преценят степента, на която е; да проучат причините, поради което то е нарушено и дали има възможности да бъде закрепено и продължено. Тези причини ... |
|
|
Уводна статия от доц. Елка Димитрова . ... Романът е издаден в пълен текст, с подробен речник на архаичните думи, който помага на децата да разберат по-добре съдържанието. "Прокуден от България в 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание. О, видения, как ... |
|
|
"Това, което придава особена увлекателност на пътеписните бележки на Иван Вазов , е постоянното редуване на описателни и разказвателни моменти, смяната на пейзажи със събития, преминаването от света на природата към света на човека. Нишката на пътуването е композиционната линия, по която се нареждат всички моменти на произведението. На първо място са, разбира се, живописните картини от природата - най-вече планинските места: върхове, долини, устиета, гори реки. Изгледите, които се разкриват при изкачването на Мусала, Белмекен, Юмрукчал (сега Ботев връх) и други върхове на Рила, Родопите, Стара планинаа, Витоша, ... |
|
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго . Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
