"Портрет на художника като млад" е отхвърлян за публикуване "само" 20 пъти - за сравнение "Дъблинчани" е отхвърлен от 40 издателства. Причините са ясни, критикът Едуард Гарет казва, че книгата е "твърде неконвенционална за нашата британска публика... реалистична, непредразполагаща, непривлекателна". Днес романът е сред световните класики, определян от Карл Уве Кнаусгор като "жизненоважен, за разлика от почти всички други романи, публикувани през 1916 г.". Създаден е като есеистичен ескиз с името "Портрет на художника" през 1904 г. Джойс го предлага на списание & ... |
|
|
"Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са "небесни кавички" означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че "сълзата дели оцелелия от удавника" пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде - и са излезли стихове. Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?" Иван Ланджев Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е ... |
|
|
Красимир Вардиев е роден в град Белослав през 1978 година. От 1997 година живее в Шумен. Завършил е Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". В периода 1998-2005 г. е носител на много литературни награди от национални конкурси, съответно за поезия, проза и критика, сред които Националният младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" в Стара Загора и Националният студентски литературен конкурс в Шумен. През същия период е съорганизатор и участник в акцията "Улична поезия", инсталации и "пърформанси", заедно с литературен клуб "Боян Пенев" и арт група "Завой& ... |
|
|
Настоящата книга е посветена на носталгията по социализма в България и на хората, които са подвластни на тези политически ориентации. В текста е обърнато внимание на свойствата на човешката памет, на отделните генерации, в плен на носталгията по социализма, на механизмите, предизвикващи такова отношение към миналото, и на типологията на носталгичните групи. Коментирани са и последиците от митологизирането на социалистическото минало и вторачването в това спорно време. Използван е нов историко-етнографски подход на изследователското търсене, тъй като трудът се опира на обилен емпиричен етнографски материал, събиран в ... |
|
|
Книгата е посветена на хората от т. нар. автентична десница, които в близкото минало бяха основната движеща сила на СДС и на демократичните промени в България. В такъв смисъл тази книга не е изследване за партията СДС, а за хората, които са ѝ симпатизирали и подкрепяли, водени от своите политически ориентации за свобода и демокрация, а не толкова по други, по-прагматични причини. Тази субкултурна политическа общност е анализирана чрез изследователските методи на политическата етнография, като това е постигнато чрез съпоставката с други политически общности и във времето от края на тоталитарния социализъм у нас ... |
|
|
Историческо разследване. ... Светослав Тертер е крупна историческа фигура, незаслужено пренебрегвана от българската историография и несправедливо затулена сред страниците на миналото. Той е железен мъж, който съумява да прекрати боричканията сред аристокрацията, да обезсмисли опитите за децентрализация на властта, да неутрализира монголотатарската опасност, да преодолее византийското вмешателство и да укрепи държавата си, като спечели всички военни кампании и разшири териториите си. Близо 15-те години мир, осигурени на страната при неговото царуване, са съществено постижение за онези времена на оръжеен звън и кървища - ... |
|
|
"Седем пиеси към един реквием" от Веселин Стоянов е книга за Васил Генов, малко известен у нас музикант, който за краткия си живот получи призвание в чужбина. Книгата разказва за неговия живот и разкрива одухотворената артистичност, бляскавата виртуозност и огромния репертоар - всичко което го поставя сред най-големите пианисти."Васил беше една много силна личност. Момче със собствени идеи. Аз дори мислех, че трябва малко да бъде контролиран. Беше като чистокръвен жребец, темпераментът му стигаше до крайности. Извървя интересният си път очарован от това, което прави. Васил Генов притежаваше необикновен ... |
|
|
Историческо разследване. ... За цариците в българската средновековна история е писано рядко и пестеливо. Главната причина е в ограничения изворов материал, създаден да следва доминантния патриархален модел, в който на съпругите, сестрите и дъщерите на монарха е отредено второстепенно, допълващо място. Търсенето на истината зад непознатите образи на българските владетелки обаче си заслужава усилията не само като дълг към паметта им, но и като своеобразен друг прочит на историята. Тази книга доказва, че повечето от съпругите на българските царе в средновековната ни история са били забележителни жени - високо ерудирани и ... |
|
|
В народната памет от десетилетия битуват многобройни устойчиви митове по отношение на българската история. Част от тях са насаждани пропагандно, други са разкрасявани от разнопосочните интерпретации в масовото съзнание, трети са моделирани от несигурната изворова база или от нечие "авторитетно" преиначаване. Но независимо от начина им на формиране тези митове са достатъчно утвърдени и никой не протестира срещу факта, че подменят автентичната история и задават неадекватен образ на миналото ни. В тази книга са представени точно 101 такива подминавани или недооценявани от историографите факти, с помощта на които ... |
|
|
Монографията Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание продължава изследването на нормативната уредба и практическото използване на българската армия за гарантиране на реда и сигурността в периода 1923 - 1924 г. Тя предлага нови документи и нова интерпретация на събитие, продължаващо да разделя и противопоставя българското общество, и представлява своеобразна рекапитулация на вече вековния политически и историографски дебат. Веселин Янчев е професор, доктор на науките, преподавател по нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет Св. ... |
|
|
"Конституционният дебат в българския парламент през XIX век" е началото на една нова поредица на НБУ. Още по онова време българското Народно събрание и в двете си форми "Обикновено" и "Велико" се ангажира с конституционна промяна. Двата разглеждани случая се различават по своя завършек. Ако в първия има само опит, то във втория има реална промяна. Книгата разкрива дебата в парламента, като се старае да представи различните мнения и развитите аргументи. Конкретните промени - броят на депутатите, продължителността на парламентарния мандат и др., все още са от интерес за обществото. Ето защо се ... |
|
|
|
