Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
|
Предлагам ви, събрани в тази книга, златни песъчинки от един народ - еврейския! Жените от Библията, тръгнали боси сред палещите пясъци на пустинята; майките, които под светлината на газена лампа са подготвяли чеиза на любимите си дъщери; девойките, навлекли скафандър; момичето войник с пушка на рамо, което пази земята на дедите си; жената над микроскопа, вглъбена в цифрите и формулите; или пък тази, която извисява красивия си глас на сцената... Вярната съпруга, добрата майка, отличната възпитателка, лекарката, хуманистката, общественичката, откривателката, награждаваната и уважаваната - хубавата еврейка! "Техните ... |
|
|
Вълнуваща сага за жена, която не се предава... През 1905 година млада прислужница напуска тресавищата Феърли Хол, в близост до Йоркшир. Ема Харт е на шестнайсет, сама и бременна, но успява да надвие безизходицата. След огромна трагедия, Ема успява да се измъкне от бедността и водена от желанието за успех, създава империя от нищото. Но успехът има висока цена... Като една от най-заможните дами в света, тя има почти всичко, за което се е борила - преодолява два неуспешни брака, две опустошителни войни и тайни от поколения наред. Докато алчността, завистта и отмъщението поглъщат близките ѝ, Ема трябва да се изправи ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
