Книгата е част от поредицата "Криминале" на издателство "Емас". ... От световнопризнатия криминален автор Ю Несбьо, чиито романи са преведени на над 50 езика и са продадени във впечатляващите 40 милиона екземпляра. "И така, да обобщя: не умея да шофирам дискретно, мек съм като памук, бързо хлътвам, лесно ми пада пердето и съм пълна скръб в сметките. Попрочел съм това-онова, но знанията ми са много оскъдни - и то все в непрактични области. И пиша по-бавно, отколкото растат сталактитите. За какво тогава, дявол го взел, човек от сорта на Даниел Хофман може да използва некадърник като мен? Вероятно ... |
|
„Както Ренин бе обещал, обясненията му продължиха едва пет минути. Подкрепяха ги само логика и правдоподобност. Но от обърканата мистерия, в която толкова дълго се лутаха, не бе останало нищо. Мъглата се разсея и истината се очерта в цялата си яснота. Госпожа Дьо Горн хълцаше от радост. Развълнуваният Жером Винал се чудеше как да благодари на този гениален, както му се струваше, човек, който като с магическа пръчка промени хода на събитията.“ Френският писател и журналист Морис Льоблан (1864 –1941), станал известен с героя си Арсен Люпен и наричан френския Конан Дойл, е завършил право, но се занимава с литература. Член ... |
|
Понякога, за да откриеш кой си наистина, трябва да се довериш на инстинкта си. За Лука и Мери е настъпил моментът да го направят. ... Паола Дзанонер (1958 г.) е италианска писателка и блогърка. Творбите ѝ са насочени предимно към младежка публика. Живее във Флоренция. "Зоро в снега" е номинирана за наградата "Стрега" за детска литература. Когато нищо в живота ти не изглежда подходящо за теб, време е да смениш пътя. Важното е да си избереш добри спътници. Лука се пързаля бързо по снега, свободен върху сноуборда си, далеч от безсмислената монотонност на ежедневието. Скоростта е опияняваща! ... |
|
Понякога Каси се чувства самотна - по-големият ѝ брат Уилям и неговите приятели все не я викат да играе с тях, а пък майка ѝ е постоянно заета с малкото ѝ братче Лукас. Добре, че един ден сред високите треви в запустялото място край блока им се показва любопитен тъмен нос и сладка лисича муцунка, а след тях се измъква и най-милото лисиче на света. Всеки ден след училище Каси бърза към пущинака, за да нахрани новото си приятелче. През една снежна зимна нощ тя тръгва след него и се озовава в напълно нов свят... ... |
|
Тили обожава Коледа. Не само заради подаръците, а защото тогава може да прекара по-дълго време с баба си и прабаба си, които заедно с голямото овчарско куче Таран живеят в хубава селска къща на час път от града. Тили заспива във влака по пътя към селото и когато се събужда, има чувството, че се е озовала на друго място и в друго време. Нима е възможно това? И дали едно смело момиче и едно смело куче ще успеят да се преборят със снежната вихрушка, за да спасят изпадналия в беда фермер мистър Томас? ... |
|
Пухчето е най-дребното и най-слабичкото сред всички новородени котенца. Братята и сестрите ѝ бързо си намират нови стопани, но никой не иска мъничкото коте. Докато не се появява Ели. Тя от пръв поглед се влюбва в Пухчето, а и Пухчето в нея. Но родителите на Ели не ѝ позволяват да вземе котенцето у дома и то тръгва само из големия свят, за да я търси... ... |
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
|
Коледа в Швеция под блещукащите звезди на северното небе. 1945, Бергслаген, Швеция. Загубила всичко в опожарения Рованиеми в родната Финландия, Тула пристига в малко шведско селище, търсейки мир и подслон за двете си деца и работа за себе си. В единствения куфар, събрал цялото ѝ имущество, младата финландка е скътала най-ценното си притежание - буркан с квас за хляб, поддържан и предаван от майка на дъщеря поколения наред. И квасът, символ на семейната традиция, започва да изхранва малкото семейство и в Швеция. В местната пекарна, където Тула намира работа, приемат нейната рецепта за финландски ръжен хляб и ... |
|
"Композиционно романът е изграден от две части - Удушеното утре - книга първа, съдържаща три раздела - Разбита тишина, Пред белия лист, Срещу света, на светло и Мъртвото днес - книга втора, състояща се от три раздела - Утре е мостът над бездната, Животът се пробужда и Каква съм - още не зная, като съдържа общо 60 глави. Всяко от заглавията е знаково за тематично-художественото съдържание и сюжетната структура, като обединяват авторовите търсения и послания. Една хибридна структура, в която историята на героите се преплита с автентични дневници, в които личността на автора се разтваря и потъва в образа на протагониста. ... |
|
Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея. В книгата на Перец го има и едното, и другото. "В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, ... |
|
Елмър чува другите слонове да се оплакват от студа... и ги завежда на разходка на едно още по-студено място, за да им покаже колко забавна може да бъде зимата."Освен, че е странно увлекателна, тази книжка ще помогне на детето ви да открие относителното значение на думите студено и топло." Parentwise Илюстрации: Дейвид Маккий . Книжката е част от поредицата Слончето Елмър на Дейвид Маккий. ... |
|
"Всеки човек иска да живее възможно по-дълго, но единственият начин да го постигнеш, е да остарееш. В същото време всеки иска да е вечно млад; никой не желае да бъде стар, защото тази последна част от живота означава досадни болести, унизителна немощ и близка смърт. Всеки по-възрастен човек, мъж или жена, с неохота си спомня ужаса при вида на първите жбели косми в главата - неумолим признак, че младостта си отива и настъпва всекиго ужасяващата старост... Вярно, не можем да бъдем вечни, но поне да се опитаме да бъдем на този Бял Свят възможно най-дълго и по-качествено." Из книгата Д-р Тотко Найденов е роден в ... |