Беседката Tulipano на Primaterra е предназначена за отдих на открито. Конструкцията ѝ е изработена от двустранно поцинкован квадратен профил със сечение 40 x 20 mm и 20 x 20 mm, а горната ѝ част е покрита с поликарбонатна плоскост с дебелина 6 mm. Беседката разполага с широка маса и удобни пейки за до 8 души. Те са изработени от обработени и шлифовани дъски от иглолистно дърво, които се закрепят върху заварената рамка. Беседката е с широчина 1.48 m, височина 2 m и дължина 1.9 m. Характеристики: здрава конструкция шлифовани дъски без покритие дебелина на дъските - 2.5 cm широчина на покрива - 2.8 m ... |
|
Беседката Edelweis на Primaterra е предназначена за отдих на открито. Конструкцията ѝ е изработена от двустранно поцинкован квадратен профил със сечение 40 x 20 mm и 20 x 20 mm, а горната ѝ част е покрита с поликарбонатна плоскост с дебелина 6 mm. Беседката разполага с широка маса и удобни пейки за до 8 души. Те са изработени от обработени и шлифовани дъски от иглолистно дърво, които се закрепят върху заварената рамка. Беседката е с широчина 1.73 m, височина 2 m и дължина 1.9 m. Характеристики: здрава конструкция шлифовани дъски без покритие дебелина на дъските - 2.5 cm широчина на покрива - 2.43 m ... |
|
|
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
Книга петдесет и първа от поредицата "Златни детски книги". ... "Хайди си възвърна доброто настроение, ала новите впечатления така бяха преизпълнили детската ѝ душа, че момичето утихна и не каза нито дума чак докато стигна до хижата и видя дядо си да седи под елите. Там той си беше сковал пейка, за да посреща вечер козите, които се връщаха от паша. Хайди изтича весело към него, следвана от Белка и Галка, които познаваха стопанина и кошарата си. Петер се провикна след нея: – И утре пак да дойдеш! Лека нощ! – за него беше много важно Хайди да го придружава всеки ден." Из книгата Йохана Спири е ... |
|
Като се родиш през пролетта край морето, животът ти се свежда до два периода - лято и очакване на лято. Лятото е гмуркане в морето, а не-лятото - копнеж по тези дни. Всички думи се раждат там, на този бряг, парчета от дълга песен, която върви през летния следобед и през зимните утрини. В нея се оплитат случайни погледи през закътани дворчета, смокини, бели ризи и моряшки фланелки, напоени със сол и вятър. И над всичко това слънце и тъга, която извира от копнежа по детството на лятото. Време, което няма да се върне, време, което още предстои. На юг от устните, на запад от морето е дебютната книга на Свилен Иванов с поезия, ... |
|
Руска народна приказка, нарисувана от известния художник Вадим Лазаркевич ."Молила, молила лисицата, пуснал я заекът в къщурката си. Седнала лисицата на пейката, а заекът се качил на печката. На четвъртия ден лисицата отново се примолила: – Зайо, Зайо, пусни ме на печката при тебе! – Не, няма да те пусна. Защо ме ядосваше? Молила, молила лисицата и измолила - пуснал я заекът върху печката. Минал ден, минал втори и лисицата почнала да гони заека от къщурката му. – Махай се, дългоухи! Не искам да живея с тебе! И накрая го изгонила." Из книгата Името на Вадим Лазаркевич е познато на всеки, който е разгръщал ... |
|
"Густав Майринк ни напомня оня древен мъдрец, чийто живот е заключен в тревожния копнеж на Фауст. Душата му бди над изровените изпод вековете книги, пие блясъка на тяхната мъдрост и сама се превръща в сияние. Той търси Абсолюта на Битието в прашната реторта на алхимиците и знае магичните заклинания, които възкресяват из мрака всички чудовища на легендите. Голем, Зеленото лице, Валпургиевата нощ, Белият доминиканец са изградени върху онази тайна философия, която се крие зад скрижалите на Хермес Трисмегист или зад пророческите сънища на Парацелз, Сведенборг и редица други адепти..." Светослав Минков ... |
|
Стойчо Младенов (1996, Троян) е най-младият лауреат на конкурса "Веселин Ханчев" (2013) и носител на първа награда за поезия в конкурса "Петя Дубарова" (2014). В момента следва право в СУ "Климент Охридски". "Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов вече живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чиито стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби." Марин Бобаков "Има първи книги, които не приличат на ... Те са! Помнят се заради своята бистрота, талант, споделимост. Такава е книгата на Стойчо ... |
|
Книгата е част от поредицата "Европейските разказвачи на XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Мистерията от "Сянката над каменната пейка" продължава. Вече знаем историята на Берта и Каролин - двете полусестри, дъщери на един и същи баща. Но родството им си остава тайна за другите членове от семейството. Берта иска да се сближи с Каролин, но как, при положение че сестра ѝ е прислужница в дома им, а тя самата - "господарка"? Двете сестри решават да си потърсят работа заедно извън дома. Надяват се така най-сетне да намерят път една към друга. Но вместо да прислужват в някой ... |
|
Продължението на "Деца на сенки". ... Вече познавате непредвидимата Каролин от "Сянката над каменната пейка", "... и белите сенки в гората" и "Деца на сенки". Каролин, която не знаеше коя е, кой е баща ѝ, към какво се стреми. Каролин, която можеше да лъже най-безцеремонно, без да се интересува от чувствата на другите. Каролин, която намира своето поприще в театъра. В настоящата, последна книга от "Тетралогията на сенките" - един от най-известните романи-мистерии в детско-юношеската литература - ще се запознаете с още един образ на вечно непознатата Каролин - Каролин ... |
|
Ню Йорк, осем часът сутринта. Младата парижка полицайка Алис и американският джазов пианист Габриел се събуждат, оковани с белезници един за друг, на пейка в най-дивата част на Сентръл Парк. Не се познават и нямат никакъв спомен какво се е случило. Алис е обсебена от преследването на серийния убиец Вон, който ѝ е причинил страшна лична трагедия. Но предната вечер тя е пийнала с приятелки по "Шанз Елизе", а Габриел е свирил в клуб в Дъблин. Невъзможно? И все пак, чудесата се случват... Изумлението отстъпва място на въпросите. Как са се озовали в подобна ситуация? Откъде е кръвта по блузата на Алис? Защо в ... |