На 1 юли 2002 г. влиза в сила Римският статут на Международния наказателен съд и поставя началото на постоянно действащото международно наказателно правосъдие. Обсъждането на възможностите за създаване на международен наказателен съд отнема десетилетия и през този период въпросът за юрисдикцията му остава един от основните и ключови проблеми, по които постигането на съгласие между държавите изглежда невъзможно. Идеята за допълващата юрисдикция на МНС има фундаментален характер и решаващо значение за решението на държавите да създадат нов международен съд с толкова специфична компетентност. Макар на пръв поглед въпросът ... |
|
|
Четвърто преработено и допълнено издание. ... Четвъртото издание на книгата следва вече наложилата се и успешна формула на третото издание. По утвърдения модел от предишните издания и тук са включени казуси за практическо приложение на наученото по дисциплината "Наказателно право. Особена част", а въпросите към тях - основни и допълнителни, са формулирани така, че да съдействат за максимално ефективно и пълноценно усвояване на знанията по материята и за преговор на наученото по дисциплината "Наказателно право. Обща част". Казусите са осъвременени и съобразени с развитието на обществената реалност и ... |
|
|
"Обществената опасност на престъплението е централен институт в българското наказателно право още в Наказателния закон от 1896 г. Той е ключов при определяне на понятието за престъпление и при определяне на самия кръг престъпни прояви. Нямам самочувствието, че настоящото съчинение може значително да надгради написаното от проф. Костадин Лютов. Неговата монография по темата за обществената опасност си остава и сигурно винаги ще бъде една от най-убедителните и научно издържани работи по този въпрос. Това, което ми дава смелост да се върна към темата след проф. Лютов, е различният подход към някои въпроси и за да ... |
|
|
С озаглавяването, макар и иносказателно, търся да споделя виждането, че поради влиянието на произвола българският наказателен процес в много отношения практически застава между личния и обществения интерес. Образно казано, той ги отделя и разграничава, вместо да ги събира и удовлетворява оптимално. Наказателният процес в отделни, но не редки случаи, се оказва разделителна, вместо събирателна за двата интереса линия. Дължа да споделя, че под оптимално удовлетворяване на двата интереса разбирам постигане на такова сцепление между тях, че при удовлетворяването на единия да не се опразва от съдържание (неглижира) другият. ... |
|
|
Исторически, доктринални и практически ракурси. ... Ревизионното начало, макар да има толкова съществено влияние върху българското въззивно производство, а оттам - и върху целия ни наказателен процес, не е било предмет на специално изследване в нашата наказателно-процесуална доктрина. Основната причина за това е, че то често се разглежда като едно от многобройните проявления на официалното начало. Ето защо около ревизионното начало, като самостоятелен процесуален институт, и днес продължават да съществуват много неизяснени въпроси. Изследването на генезиса му и на съотношението му с други класически и фундаментални за ... |
|
|
Условното осъждане е класически институт на наказателното право, въведен в България през 1904 г. Понастоящем той се прилага по отношение на около 16 хиляди лица годишно, което е приблизително 50% от всички осъдени лица. Въпреки дългата му история и широкото му прилагане по наказателни дела, до момента в българската правна литература липсва задълбочено монографично изследване по въпроса. Книгата съдържа четири глави, в които пълно и всестранно са разгледани проблемите на условното осъждане по българското наказателно право. Първата глава съдържа историко-правно изследване на разглеждания институт и изяснява неговата правна ... |
|
|
Монографията анализира различните аспекти на наказателната политика на Република България, които показват основните слабости при формирането и провеждането на държавната политика за противодействие на престъпността. Разгледани са широк кръг въпроси за превенцията, наказателното законодателство, както и съотношението между административната и наказателната репресия и прилагането ѝ от органите на държавата. Въз основа на анализа на българските и европейски нормативни актове, както и на голям обем статистически данни, които се съдържат в годишните отчети на прокуратурата, са направени множество предложения за промяна ... |
|
|
Книгата е първото цялостно изследване у нас относно наказателното право на ЕС и относно европеизирането на българското наказателно право. Анализирана е компетентността на ЕС в областта на наказателното право. Изяснено е какво представлява първичното и какво представлява вторичното наказателно право на ЕС. Систематизирани са всички области, в които е реализирана наказателноправната компетентност на ЕС. Специално внимание е отделено на изясняването в посочените области на стандартите, които са задължителни за държавите-членки при формиране на националното им наказателно законодателство. Откроени са случаите, в които ... |
|
|
Състезателността в светлината на Европейската конвенция за правата на човека. ... Състезателността е фундаментална характеристика на наказателните процедури. Наличието или липсата на състезателност е критерият за най-трайното и общопризнато класифициране на исторически съществувалите наказателни процеси - състезателен, следствен и смесен. В съвременността степента на състезателност е основната отлика между англосаксонски, романо-германски и (съществувалия до скоро) социалистически модел на наказателен процес. Правовият характер на държавата и признаването на гражданите за носители на основни права и свободи са неотделими ... |
|
|
Изследването е посветено на фигурата на защитника в българския наказателен процес. Защитникът встъпва в процеса по пълномощие или по назначение, за да отстоява правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът е длъжен да осъществява дейността си в полза на своя подзащитен, като съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в негов интерес. Той формира свое вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона и освен като представител на обвиняемия, действа и като самостоятелен субект и страна в наказателния процес. Това предопределя някои особености във взаимоотношенията ... |
|
|
Историческа социология на наказателните политики в България. ... Аналитичният фокус на това социологическо изследване представляват исторически специфичните начини на упражняване на наказателната власт в три макросоциални контекста: българското капиталистическо, социалистическо и постсоциалистическо общество, с акцент върху разривите, прекъсванията и несъизмеримостите, но и върху континуитета, приемствеността и наследството, различията срещу повторенията. Да анализирам стратегиите на наказателната власт означава реално да уловя социалното функциониране на нейните механизми между две граници: между правните правила, които ... |
|
|
Историческа социология на наказателните политики в България. ... "Аналитичният фокус на това социологическо изследване представляват исторически специфичните начини на упражняване на на наказателната власт в три макросоциални контекста: българското капиталистическо, социалистическо и постсоциалистическо общество, с акцент върху разривите, прекъсванията и несъизмеримостите, но и върху контюинитета, приемствеността и наследството; различията срещу повторенията. Да анализирам стратегиите на наказателната власт означава реално да уловя социалното функциониране на нейните механизми между две граници: между правните ... |
