Изучаването на историята като минало на човечеството се свързва с различни истории. Историята на Стария свят се разглежда обикновено в три основни исторически формации - Древен Изток, Древна Гърция и Древен Рим. Предложеният текст е посветен на най-известните дейци за целия период на неговото съществуване главно от около IV хил. пр. н.е. до римските завоевания, които се извършили в продължителен период в края на I хил. пр.н.е. За читателя са дадени кратки сведения за отделните най-известни държави от Древния Изток като Египет, основните държави от цяла Месопотамия, Източното Средиземноморие, Мала Азия и страни от ... |
|
|
Спартак е една от най-привлекателните личности в древната история поради неутолимата си жажда за свобода на всички хора. Този идеал той преследва неуморно и упорито - с някаква неугасима жар - през цялото време на предвожданото от него въстание. Ако се вгледаме в изворовите данни, нито един от античните автори не остава безучастен към достойнствата му, които не пропуска да изтъкне, и нито един не казва лоша дума за него, за разлика от оценките им за движението на робите като цяло. Образът на тракиеца продължава да живее до днес и ще живее и в бъдеще чрез литературата, изкуството, музиката, киното. Достатъчно е тук да ... |
|
|
С непрестанното повишаване на средната продължителност на живота се повишава естествено и броят на хората в напреднала и старческа възраст. Това поражда редица разностранни проблеми - икономически, социални, медицински, психологични, етични, културални, екологични и други. Сред медико-социалните проблеми особено актуално място заемат психиатричните. На тези актуални проблеми е посветен монографичният труд на Мариана Арнаудова-Жекова . Представени са основните направления в развитието на геронтопсихиатричните изследвания и тяхното съвременно състояние. Разглеждат се взаимоотношения и съществуващи тесни връзки между ... |
|
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
|
Йордан Попов е автор над 30 книги - романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния. Днес е заместник главен редкатор във в. "Стършел". Носител е на националните литературни награди "Чудомир", "Алеко", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", сръбската "Златен шлем" и гръцката "Златната Нике" на кинофестивала в Солун. В настоящата си книга "Извинете, бебето ваше ли е?" ни представя два цикъла с разкази & ... |
|
|
Проявленията на новите международни отношения на глобално и регионално ниво са свързани със създаването на институциите, които са основни субекти на глобализацията и регионализацията. В това отношение сътрудничеството между отделните държави в някои региони на планетата обуславя необходимите предпоставки за учредяването на основните актьори, които реализират процеса на тяхната интеграция. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Книгата се оказва най-продаваната за октомври, като при това няма улики авторът да се е спазарявал по някакъв начин със статистиците. Нещо повече – има данни, че тя е номинирана за една от 10-те най-добри нови книги за 2004 г. Хуморът на З.П., познат още от „Акорди извън клавиатурата” и „Кон на втория етаж”, не само е запазил своята жизнерадост, непривичност и добронамереност, но е станал и по-безкомпромисен – според сатирика от „Стършел” Кр. Кръстев. Книгата му е обиталище на неподозирано колоритни персонажи. Тук са брилянтният Филип Марлоу, страховитият Йосиф Висарионович, елегантният Ники Кънчев, злощастният щъркел ... |
|
|
Атлантис (Атлантида) е мит за общество, което потъва вътре в себе си без външна причина. Този тип вътрешна дезинтеграция е централната тема на предлаганите анализи. Атлантис е един от многото разкази за изчезнали общества. Той наподобява мита за Содом и Гомор, които също имплозират поради божественото наказание. Но разказът за Атлантис е по-представителен за европейската културна история. Всяка нова епоха дава своя версия на основанията за катастрофата на една цяла цивилизация и смисъла на това събитие. В "Атлантис - Дезинтеграция на политически тела" са представени пет профила на политически тела, които се ... |
|
|
От 70-те години на XX век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание? Книгата представя концептуалната парадигма на риска. Развита е като лексикон с основни понятия като риск, вероятност, опасност, заплаха и т.н., без ... |
|
|
"Странни са капризите на съдбата. Към едни тя е благосклонна. За други вещае трудности и злощастия. Подобна е картината и в българската книжнина. И ако така нареченият "Именник на български ханове" още с появата си на бял свят попадна в полезрението на достойни, доброжелателни и добросъвестни изследвани, то сборникът песни на българите помаци "Веда Словена" предизвика невиждан международен скандал - бе заклеймен, отречен, забранен и захвърлен на бунището. А "Български апокрифен летопис" бе окичен с епитета "неблагонадежден". Но ето, че повече от сто години от първото му издание, ... |
|
|
Хубавите жени не ги любят, режат ги на парчета; силните мъже отдавна са изчезнали заедно с рицарството на духа; цветът на парите е отровен; палачите са обединени в профсъюз. Но Алек Попов знае кога да натисне спирачката и къде да обагри драмата с ирония. И с едва доловима надежда: като внезапна целувка в мрака; като метално шишенце до сърцето; като красива музика, която за миг прогонва сатанинския смях. Борислав Колев, в. "Капитал" ... |
|
|
"Какво ще бъде бъдещето на човечеството - никой не знае, но ако то успее да се избави от финансовите олигарси и въведе закони за отговорността на политиците, сигурно ще има по-добро и спокойно бъдеще. При това положение ще има един свят без империи и диктатури, където отделният човек е най-важният. Ще се прилагат строги, задължителни световни закони за зачитане на личността и щастието на всеки човек, ограничаване на възможността за прекомерно забогатяване, търсене на отговорност от онези, които са избрани да управляват всичко това. Тогава светът ще бъде по-добър за живеене - и при всички положения по-спокоен. ... |
