Предобедно говорене на пейка. Пенсиониран съученик мисли на глас (без да го погледне). До смърт е уморен от къртовския труд на сънуването. Сънувал все същия безлюден град. Напразно търсил къщата си. Усещането за безадресност всеки път го стряскало от сън. Нощем в мътния фокус на хлътналата му памет – подписът, с който се отписал от се бе си, и как продължил негативно просветлен, жива попивателна, а мастилото отказвало да съхне. Конецът накъсан. Нямало „защото – затова“. Липсата на хронология под държала лошата памет (а нали паметта е присъдата на съвестта). Миналото – ребус от произволни тълкувания. Ще му се да бъде ... |
|
|
Начинание, което никой друг не се е осмелил да предприеме. Приключение, в което човек изпитва не само тялото, но и силата на волята си. Вилиан е първият човек, който е прекосил родината от южната до северната ни граница само за 25 дни. Тръгва пеш от Родопите, плава с каяк по реки и язовири, изкачва върхове, попада в епицентъра на няколко гръмотевични бури и среща различни хора. Върви по стъпките на диви зверове; изкачва връх Ботев сам, докато край него бушуват силни ветрове; почти си купува булка, докато си почива на една пейка в Кричим; бори се с водния дух по речните пътища; гладува, но не престава да мечтае; бори се с ... |
|
|
Беседката Edelweis на Primaterra е предназначена за отдих на открито. Конструкцията ѝ е изработена от двустранно поцинкован квадратен профил със сечение 40 x 20 mm и 20 x 20 mm, а горната ѝ част е покрита с поликарбонатна плоскост с дебелина 6 mm. Беседката разполага с широка маса и удобни пейки за до 8 души. Те са изработени от обработени и шлифовани дъски от иглолистно дърво, които се закрепят върху заварената рамка. Беседката е с широчина 1.73 m, височина 2 m и дължина 1.9 m. Характеристики: здрава конструкция шлифовани дъски без покритие дебелина на дъските - 2.5 cm широчина на покрива - 2.43 m ... |
|
|
Беседката Tulipano на Primaterra е предназначена за отдих на открито. Конструкцията ѝ е изработена от двустранно поцинкован квадратен профил със сечение 40 x 20 mm и 20 x 20 mm, а горната ѝ част е покрита с поликарбонатна плоскост с дебелина 6 mm. Беседката разполага с широка маса и удобни пейки за до 8 души. Те са изработени от обработени и шлифовани дъски от иглолистно дърво, които се закрепят върху заварената рамка. Беседката е с широчина 1.48 m, височина 2 m и дължина 1.9 m. Характеристики: здрава конструкция шлифовани дъски без покритие дебелина на дъските - 2.5 cm широчина на покрива - 2.8 m ... |
|
|
|
|
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
|
Книга петдесет и първа от поредицата "Златни детски книги". ... "Хайди си възвърна доброто настроение, ала новите впечатления така бяха преизпълнили детската ѝ душа, че момичето утихна и не каза нито дума чак докато стигна до хижата и видя дядо си да седи под елите. Там той си беше сковал пейка, за да посреща вечер козите, които се връщаха от паша. Хайди изтича весело към него, следвана от Белка и Галка, които познаваха стопанина и кошарата си. Петер се провикна след нея: – И утре пак да дойдеш! Лека нощ! – за него беше много важно Хайди да го придружава всеки ден." Из книгата Йохана Спири е ... |
|
|
"Густав Майринк ни напомня оня древен мъдрец, чийто живот е заключен в тревожния копнеж на Фауст. Душата му бди над изровените изпод вековете книги, пие блясъка на тяхната мъдрост и сама се превръща в сияние. Той търси Абсолюта на Битието в прашната реторта на алхимиците и знае магичните заклинания, които възкресяват из мрака всички чудовища на легендите. Голем, Зеленото лице, Валпургиевата нощ, Белият доминиканец са изградени върху онази тайна философия, която се крие зад скрижалите на Хермес Трисмегист или зад пророческите сънища на Парацелз, Сведенборг и редица други адепти..." Светослав Минков ... |
|
|
Като се родиш през пролетта край морето, животът ти се свежда до два периода - лято и очакване на лято. Лятото е гмуркане в морето, а не-лятото - копнеж по тези дни. Всички думи се раждат там, на този бряг, парчета от дълга песен, която върви през летния следобед и през зимните утрини. В нея се оплитат случайни погледи през закътани дворчета, смокини, бели ризи и моряшки фланелки, напоени със сол и вятър. И над всичко това слънце и тъга, която извира от копнежа по детството на лятото. Време, което няма да се върне, време, което още предстои. На юг от устните, на запад от морето е дебютната книга на Свилен Иванов с поезия, ... |
|
|
Руска народна приказка, нарисувана от известния художник Вадим Лазаркевич ."Молила, молила лисицата, пуснал я заекът в къщурката си. Седнала лисицата на пейката, а заекът се качил на печката. На четвъртия ден лисицата отново се примолила: – Зайо, Зайо, пусни ме на печката при тебе! – Не, няма да те пусна. Защо ме ядосваше? Молила, молила лисицата и измолила - пуснал я заекът върху печката. Минал ден, минал втори и лисицата почнала да гони заека от къщурката му. – Махай се, дългоухи! Не искам да живея с тебе! И накрая го изгонила." Из книгата Името на Вадим Лазаркевич е познато на всеки, който е разгръщал ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Европейските разказвачи на XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Мистерията от "Сянката над каменната пейка" продължава. Вече знаем историята на Берта и Каролин - двете полусестри, дъщери на един и същи баща. Но родството им си остава тайна за другите членове от семейството. Берта иска да се сближи с Каролин, но как, при положение че сестра ѝ е прислужница в дома им, а тя самата - "господарка"? Двете сестри решават да си потърсят работа заедно извън дома. Надяват се така най-сетне да намерят път една към друга. Но вместо да прислужват в някой ... |
|
|
Стойчо Младенов (1996, Троян) е най-младият лауреат на конкурса "Веселин Ханчев" (2013) и носител на първа награда за поезия в конкурса "Петя Дубарова" (2014). В момента следва право в СУ "Климент Охридски". "Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов вече живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чиито стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби." Марин Бобаков "Има първи книги, които не приличат на ... Те са! Помнят се заради своята бистрота, талант, споделимост. Такава е книгата на Стойчо ... |
