Детски комплект за чай

Хайде на следобеден чай с Мечо Пух и приятели! В каничката можете да сипете любимата си напитка – кафе, чай или плодово сокче. Всяка една от чашите е с различен герой от популярното анимационно филмче, в зависимост от предпочитанията на децата. Върху ярко червените чашки ще откриете Прасчо, Тигъра и Йори, а с дългите лъжички ще можете да си разбърквате чая, така че захарта да не остава на дъното и вкусът му да остане приятно сладък.

"100% made in Italy" - този надпис с гордост присъства на опаковките на почти всички играчки “Faro”, проектирани и произведени в Северна Италия. Традиция и иновация – това са двата основни стълба, на които е стъпила компанията. От едната страна стои близо 70 годишният опит, знанията, събрани чрез проучване и изследване, а от другата – постоянното търсене на нови идеи, нови материали, нови технологии, с които производителят непрестанно се стреми да провокира и изненада децата.
Историята на компанията започва през 40-те години на ХХ век в малкото градче Германьо (област Пиемонте, на около 110 km североизточно от Торино), когато Ремо Рускети започва да произвежда дървени играчки. Но скоро след това в работилницата му възниква пожар, който унищожава всичко. Може би, ако това не се бе случило, историята на компанията би била съвсем друга, но именно този пожар кара Ремо да се замисли за по-устойчив материал, на който да разчита.
И така - през 1945 г. той, заедно със съпругата си – Мария Анджерети, решава да се премести в близкия град Оменя на брега на езерото Орта. Именно там Ремо основава компанията “Fonderia Alluminio Ruschetti Omegna” (в превод "Леярна за алуминий – Рускети, Оменя"), или съкратено “F.A.R.O.”

Първоначално производството е ориентирано към нуждите на домакинствата. Изобретателният Ремо проектира и произвежда преси за картофи, преси за цитруси и чесън, ножове за лед, рендета, отварачки, мелнички за кафе и пипер.
През 50-те години, наред с новите стоки, които влизат в каталога, Ремо решава да започне да произвежда и играчки - домакински уреди и кухненски инструменти за деца, които наподобяват истинските. За кратко време и с ограничени средства, благодарение на своето нетрадиционно мислене, той създава цяла гама нови продукти. Скоро сред играчките му вече има познатите преси за картофи и зеленчуци, мелнички, купи, черпаци и дори неаполитанска кафеварка, която наистина работи.
Първата сериозна поръчка идва от САЩ – американците изкупуват всички видове детски играчки за нуждите на детските градини.
През 60-те години компанията продължава своята дейност, като постоянно разработва нови идеи. В този период се появяват уникалните за пазара игри на голф, крокет, детско барбекю и първата в света играчка "миялна машина".
Това е и времето, в което Ремо решава да се посвети изцяло на децата. Стоките за домакинството стават все по-малко и в края на 60-те каталогът на “Faro” вече съдържа само играчки.
Асортиментът през следващите години става все по-голям – появяват се работещи миксери, пасатори, кухненски роботи и кафемшини, а в серията, предназначена за момчета - "Beta Junior", електрическа дрелка и струг.
В края на 70-те, водена вече от сина на Ремо – Сандро Рускети, компанията “Faro” осезаемо се разраства. Продуктите на марката се появяват на международните търговски изложения в Милано, Париж, Валенсия, Нюрнберг, където се радват на много положителни оценки.
През 80-те години пластмасата все по-силно навлиза в производството, макар и да не успява напълно да измести метала.
Появява се нова линия “Crea e Forma” за младите творци, която предлага комплекти за рисуване, грънчарско колело, пантограф и др. Компанията решава да популяризира и италианската кухня и култура чрез серията "Ristorante Italiano", предлагаща различни детски комплекти за хранене и готвене.
Днес компанията “Faro” произвежда детски играчки – реплика на уредите на “Delonghi”, “Bialetti”, “Lagostina”, “Vileda”, “Gaggia”, “BETA”, притежава лиценз да произвежда серия от стоки с марките “Barbie” и “Hello Kitty”, както и продължава да разработва нови продукти, стараейки се да запази своя собствен облик сред множеството производители на пазара.

Мечо Пух - той може да ядоса сам пчелите в Голямата гора. Може също да изпразни сам всички гърненца с мед. Той е едно лакомо мече - толкова лакомо, че се случват и инциденти - като например да се заклещи на входа на хралупата. Всъщност, на този тромав и чаровен пакостник често му се случва да попадне "натясно".

Но пък какви мисли го занимават само! Забележителни прозрения. "Глупаво мое мече", с нежност и снизходителност го нарича Кристофър Робин - защото са много, много близки приятели. Иначе непохватното и наивно "Мече без капка Ум" съвсем не е глупаво. То знае отлично какво е приятелство, благородство и чест. Дори, ако цитирате мислите на Мечо Пух с голяма сериозност, можете да минете за мъдрец и философ. Или поне да разрошите косите на детето, което дреме у всеки възрастен. Ако са ви нужди идеи, достатъчно е да отворите книгите за Мечо Пух на Алън Милн - и мислите ще ви връхлетят. Тези мисли са нещо като Тра-ла-ла, рум-тум-тум... и заедно с тях може да ви навестят някои чувства - например малко носталгия по детството.

С Мечо Пух се е смяло не едно поколение. И смеейки се, не е едно поколение е научило, че приятелството не трябва да се приема за даденост. Че ако искаш нещо, трябва да отидеш и да си го вземеш. Че любовта не може да се обясни. Че няма проблем, който да не може да се реши с чаша чай.
Откъде се е взела толкова мъдрост у едно плюшено мече? От живота, разбира се - от вдъхновението на един автор, от едно истинско момче и едно истинско мече... и истинското приятелство между тях.

Много хора знаят, че Кристофър Робин наистина съществува и това е синът на писателя Алън Милн. Всичко започва, когато Кристофър, още малко момче, се запознава в английската зоологическа градина с най-голямата атракция - талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада, пропътувал пътя от Америка до Англия: черното мече Уини. Между тях се заражда приятелство и Кристофър започва да го посещава често. Понякога той дори влиза в клетката на Уини! А у дома Едуард, плюшеното мече на момченцето, получава ново име - Уини. Тъкмо това мече става известно в цял свят - на български език с превода "Мечо Пух".

Втората част на името - Пух - вероятно е наследена от името на друга играчка - лебед, който Кристофър е имал преди това. Може би вече се досещате как са се казвали останалите играчки на Кристофър - Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру - разбира се, защото това са имената на героите в книгите на Алън Милн, участниците във всички приключения в Голямата Гора. Да не забравяме и Заека и Бухала, за които авторът получава вдъхновение от истински животни, наблюдавани заедно с малкия Кристофър в гората.

Всички тези герои в игрите на Кристофър Робин са увековечени завинаги в историите на Алън Милн - "Мечо Пух" и "Къщичка в къта на Пух". Как си ги представяме? Образът на мечето с червеното елече се появява, когато през 1930 г. Стивън Шлезинджър закупува изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух. През 1933 г. излиза и първият цветен филм с Пух и приятели. В следващите години те стават и герои във филми на Disney, като персонажите постепенно придобиват облика, с който днес ги познават хиляди деца и техните родители.

Мечо Пух е филмова звезда и обичан герой от вечен шедьовър на детската литература. С него и приятелите му са създадени играчки, книжки, филмчета, пъзели. Той е и един полезен помощник в опознаването на живота за поколения деца. Мнозина си припомнят от време на време много негови емблематични и поучителни реплики, като:

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.