"Той стоеше там, сериозен и неподвижен, погълнат от една-единствена гледка и една-единствена мисъл.
Циганката танцуваше. Тя въртеше дайрето на върха на пръста си и го подхвърляше във въздуха в ритъма на провансалската сарабанда. Гъвкава, лека, безгрижна, тя не чувствуваше тежестта на страшния поглед, надвиснал право върху нея. Тълпата се притискаше около танцьорката..."
Из "Парижката Света Богородица" - Виктор Юго
Есмералда е един от символите на красотата в западноевропейската литература. Героинята на Юго е описана като съвършено създание - от малките, безупречно оформени крака, през стройното гъвкаво тяло до големите тъмни очи и буйна дълга коса. Но също така - тя е представена като жена с висок морал, силно развито чувство за справедливост, борбеност, непримиримост и добро сърце.
Истинското име на героинята е Агнес Шанфльори, а я наричат "Есмералда", заради мънистото, което украсява муската на шията ѝ. Тя не е циганка, но е била открадната още като бебе. Циганите я научават да пее и танцува по улиците на Париж, за да изкарва прехраната си. Неин верен спътник е любимата ѝ козичка - Джали.
Самата Есмералда описва себе си в романа с думите на стара циганска песен:
"Баща ми беше птичка,
летеше майка ми с крила.
Минавам през реки самичка,
без лодка, още без гребла.
Летеше майка ми с крила,
баща ми беше птичка."
Фигурката на "Papo" представя известната героиня по време на танц, с дайре в ръце, облечена с дълга червена рокля. Фигурката, част от колекцията "Герои от приказки и легенди" е изработена от поливинилхлорид и оцветена на ръка.