Playmobil 1.2.3 - Водното приключение на Мечо Пух и Прасчо

Конструкторът е част от серията Playmobil 1.2.3, където ще намерите още интересни комплекти. Децата ще се забавляват с любимите си герои с конструктора от Playmobil. Той включва Мечо Пух, Прасчо и дървено пънче с пояс за плуване. Комплектът може да се използва във ваната и е подходящ за разиграване на ролеви игри. Малчуганите ще развият своето въображение и координация око-ръка, докато играят. Конструкторът е на тема Мечо Пух, където може да намерите още интересни комплекти.

Имало едно време в Германия, опитен майстор-ключар на име Андреас Брандщеттер. Със златните си ръце той посадил през 1876 г. вълшебни семена, които дали началото на Playmobil. В началото фирмата произвеждала ключове и метални елементи в немския град Фюрт. Синът на Андреас – Георг Брандщеттер, наследил бизнеса и през 1908 г. сменил фирменото име на „Metallwarenfabrik Georg Brandstätter“. През 1921 г. той преместил производството в Цирндорф, където се намира до днес. През 30-те години на XX в. компанията отново претърпяла промени – започнала да произвежда телефони, касови апарати и елементи от търговското оборудване на магазини. Имало идея името й да бъде сменено на Geobra - съкратено от Georg Brandstätter.
В началото на 50-те години, Хорст Брандщеттер, тогавашен собственик на компанията, дал старта на нова ера в нейното развитие. Той обновил продуктовата й гама, започнал да търси нови пазари и търговски възможности и започнал да произвежда стоки от нов материал – пластмаса.
През 1958 г. пазарът на детски играчки бил „взривен“ от новата мания – въртенето на обръч. По онова време Хорст Брандщеттер, който работел в техническия отдел на фирмата, бил обсебен от идеята да създаде машина, която да произвежда обръчи от меки пластмасови тръби. За две седмици той я измислил и създал. Производството на обръчи започнало незабавно. Това донесло огромен финансов успех на Geobra и, въпреки че треската по тези играчки отшумяла бързо, управителят на фирмата решил да продължи да експериментира с новия материал. Така, изливайки топла пластмаса в калъпи, той създал първия прототип на Playmobil - затворена състезателна кола, направена само в един производствен етап. От този момент нататък, компанията бързо разширила производството на играчки, а през 1969 г. открила модерен завод със складове, на площ от почти 300 000 m² в близост до Цирндорф. Само две години по-късно фирмата построила още един завод в Малта.

Петролната криза от 70-те години, причинена от ембаргото в следствие арабско-израелската война от 1973-1974 г., засегнала традиционното производство на фирмата. Разходите за производство на пластмасови продукти станали в пъти по-високи. Натискът дошъл и от страните, в които това производство било по-евтино. За да предотврати фалита на фирмата, Хорст насочил вниманието си към нов проект, по който работили заедно с Ханс Бек, ръководител на научноизследователския отдела на Geobra. Идеята била да се правят малки подвижни фигури с аксесоари, като в цената да е включена минимална печалба. Било взето решение тези играчки да се наричат Playmobil.
През 1974 г. фигурите били представени на Международния панаир за играчки в Нюрнберг. За изненада на фирмата, с изключение на един-единствен клиент, играчките не получили радушен прием. Благодарение на иновативната маркетингова стратегия Playmobil успели да стигнат до рафтовете за търговия на дребно още същата година и очаровали немските потребители. Продажбите им стигнали неподозирани нива.

В момента немската фирма е сред най-големите световни производителки на фигури за игра – човешки, животински, на машини, аксесоари и др. Продуктите на фирмата са обединени в различни тематични серии – приключения, космос, 1-2-3 (с малко елементи, като не всички са подвижни), топ-агенти, училище, пирати и др. Някои от фигурите са рекламни и се произвеждат в лимитирани серии, като например фигурите с лога на различни авиокомпании, които се продават само на борда на полетите на съответната компания и в безмитните магазини. Тези ограничени серии са изключително търсени от запалените колекционери на „Playmobil“. С тях те създават фото-истории и стоп-анимации. Човешките фигурки са с височина около 7 cm и машаб 1:22.5.
Днес централата на Playmobil е на огромна площ в Zirndorf, Германия, където работят повече от 500 служители, управителния състав на фирмата, администрацията, научноизследователския екип и хората, който изготвят матриците и дизайна на световноизвестните играчки. Компанията има филиали във Франция, Великобритания, Бенелюкс (икономически съюз между Белгия, Нидерландия и Люксембург), Италия, Гърция, Испания, Канада, Мексико и Съединените щати. В тях работят близо 2500 души по целия свят. Следващите цели на немския производител са да „превземе“ и пазарите в Южна Америка, Австралия, както и тези от Изтока.

Мечо Пух - той може да ядоса сам пчелите в Голямата гора. Може също да изпразни сам всички гърненца с мед. Той е едно лакомо мече - толкова лакомо, че се случват и инциденти - като например да се заклещи на входа на хралупата. Всъщност, на този тромав и чаровен пакостник често му се случва да попадне "натясно".

Но пък какви мисли го занимават само! Забележителни прозрения. "Глупаво мое мече", с нежност и снизходителност го нарича Кристофър Робин - защото са много, много близки приятели. Иначе непохватното и наивно "Мече без капка Ум" съвсем не е глупаво. То знае отлично какво е приятелство, благородство и чест. Дори, ако цитирате мислите на Мечо Пух с голяма сериозност, можете да минете за мъдрец и философ. Или поне да разрошите косите на детето, което дреме у всеки възрастен. Ако са ви нужди идеи, достатъчно е да отворите книгите за Мечо Пух на Алън Милн - и мислите ще ви връхлетят. Тези мисли са нещо като Тра-ла-ла, рум-тум-тум... и заедно с тях може да ви навестят някои чувства - например малко носталгия по детството.

С Мечо Пух се е смяло не едно поколение. И смеейки се, не е едно поколение е научило, че приятелството не трябва да се приема за даденост. Че ако искаш нещо, трябва да отидеш и да си го вземеш. Че любовта не може да се обясни. Че няма проблем, който да не може да се реши с чаша чай.
Откъде се е взела толкова мъдрост у едно плюшено мече? От живота, разбира се - от вдъхновението на един автор, от едно истинско момче и едно истинско мече... и истинското приятелство между тях.

Много хора знаят, че Кристофър Робин наистина съществува и това е синът на писателя Алън Милн. Всичко започва, когато Кристофър, още малко момче, се запознава в английската зоологическа градина с най-голямата атракция - талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада, пропътувал пътя от Америка до Англия: черното мече Уини. Между тях се заражда приятелство и Кристофър започва да го посещава често. Понякога той дори влиза в клетката на Уини! А у дома Едуард, плюшеното мече на момченцето, получава ново име - Уини. Тъкмо това мече става известно в цял свят - на български език с превода "Мечо Пух".

Втората част на името - Пух - вероятно е наследена от името на друга играчка - лебед, който Кристофър е имал преди това. Може би вече се досещате как са се казвали останалите играчки на Кристофър - Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру - разбира се, защото това са имената на героите в книгите на Алън Милн, участниците във всички приключения в Голямата Гора. Да не забравяме и Заека и Бухала, за които авторът получава вдъхновение от истински животни, наблюдавани заедно с малкия Кристофър в гората.

Всички тези герои в игрите на Кристофър Робин са увековечени завинаги в историите на Алън Милн - "Мечо Пух" и "Къщичка в къта на Пух". Как си ги представяме? Образът на мечето с червеното елече се появява, когато през 1930 г. Стивън Шлезинджър закупува изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух. През 1933 г. излиза и първият цветен филм с Пух и приятели. В следващите години те стават и герои във филми на Disney, като персонажите постепенно придобиват облика, с който днес ги познават хиляди деца и техните родители.

Мечо Пух е филмова звезда и обичан герой от вечен шедьовър на детската литература. С него и приятелите му са създадени играчки, книжки, филмчета, пъзели. Той е и един полезен помощник в опознаването на живота за поколения деца. Мнозина си припомнят от време на време много негови емблематични и поучителни реплики, като:

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.