Хартиен макет - Патриаршията на Царевец

Хартиени Модели Камея дизайн и Колхида Времетраене: 2:46 мин. Катер - Le Cerf Сглобяем модел на кораб от дърво Времетраене: 2:27 мин. Дървена църква - Света Тереза Авилска Сглобяем модел Времетраене: 1:17 мин. Спортен автомобил - BMW i8 - Сглобяем модел Времетраене: 0:51 мин. Комплект плоски четки за ефектни прахообразни боички С естествен косъм Времетраене: 2:53 мин. Инструмент за гравиране - Engraver 290-1 Времетраене: 2:59 мин. Газов инструмент за термична обработка - VersaTip Времетраене: 2:10 мин. Диамантено свредло за пробиване на стъкло Времетраене: 2:20 мин. Бормашина/шлифовалка - Dremel 3000-15 Времетраене: 1:00 мин. Мини банциг - Moto-Saw MS20-1/5 Времетраене: 0:45 мин.

• Страници: 17 цветни листа
• Формат: 26.5 x 33 cm

Дворецът на българските царе е разположен на най-удобното място на хълма Царевец. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа. Дворцовите постройки се оформят около обширен вътрешен двор. Тронната зала и приемните помещения са разположени в западната половина на двора, в източната е жилищният блок и административното крило, а под тях - огромни изби, вкопани в земята. В югозападната част се намират кухненските помещения и трапезарията , а в северната-гвардейските казарми. В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са били погребани някои от търновските царе. Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор.
На мястото на двореца се е издигал фамилният замък на братята Асен и Петър и дворецът, макар и по-голям, не се различавал по планировка, разположение и начин на градеж от стария замък. След провъзгласяването на Търново за столица на Втората българска държава, замъкът в продължение на двеста години се използва за дворец на българските царе. По-голяма част от преустройствата и разширенията са ставали по времето на Иван-Асен ІІ (1218-1242 ), който изгражда и първата тронна зала. Известни преустройства претърпява дворцовата църква по времето на Михаил Шишман (1323-1330). Иван Александър (1331-1371) е последният български владетел, който оставя отпечатък в архитектурата на Търновския дворец. Той укрепва защитата на комплекса с нови кули и стени и изгражда нова тронна зала.
Столицата Търново пада в ръцете на турците през 1393 г. след тримесечна обсада. Дворецът бил ограбен, опожарен и разрушен. Царевец , със стърчащите в него старини , обрасъл с дървета , се превърнал в запустяла местност. Първите разкопки тук датират още от 1884 г., но дворецът е цялостно проучен в периода от 1950 до 1962 г.
Моделът, който ви предлагаме , е плод на тези проучвания и е по реконструкцията публикувана от арх. Б. Кузупов в монографията "Царевград Търнов".

Необходими материали:

• лепило за хартия
• ножица
• макетен нож
• линия или триъгълник
• изписана химикалка

Последователност на работа:

1. Частите се изрязват с ножица или макетен нож по контурите
2. Биговане: с изписана химикалка или друг тъп предмет се преминава по линиите, по които трябва да се огъва
3. Нанася се определен слой лепило по определените полета и отделните части се залепват