Името на бултериерите е производно на английската дума за бик - "bull". В миналото кървавите спортове „булбайтинг“ (хапане на бик), „беарбайтинг“ (хапане на мечка) и боевете между петли били нещо обичайно. Биковете, карани на пазара за продан, в началото били оставяни да бъдат нахапани от кучета, защото това омекотявало месото им... В последствие станало ясно, че боят между освирепелите кучета и защитаващия се бик не само забавлява тълпата, но и че хората са склонни да дават пари за тази зловеща атракция, както и да правят залози...
Подобни битки били организирани не само за простолюдието, но и за благородници, дори за кралски особи.
Първите „bull & terrier” кучета определено не се славили с особено привлекателен външен вид. Но за сметка на това, те притежавали изключителна сила, находчивост в боя и издържливост. Именно тези кучета са използвани като генетичен фонд за създаването на породите "стафордширски бултериер", "английски бултериер" и "американския питбул териер".
През 1835 г. кървавите спортове били официално забранени в Британия. Поради тази причина боевете между две кучета постепенно изместили боя между куче и бик или мечка, тъй като били много по-лесни за организиране, а и значително по-евтини. В продължение на десетилетия те, макар и нелегални, останали част от забавленията на работническата класа в Америка и Обединеното кралство. Освен за залагания, кучешките боеве били използвани и за тестване и усъвършенстване на породата. Двете кучета били пускани в яма ("pit", откъдето идва името на американската порода "питбул") и онова, което надделеело, било обявявано за победител.
Качества като смелост и решителност били високо ценени, а собствениците на кучета, които скимтели и се отказвали от битката, били обект на присмех и подигравка. Изключително важно било кучето да е агресивно към себеподобните, но в същото време да се подчинява безпрекословно на господаря си и да демонстрира привързаност и доверие.
Днес бултериерите имат лоша слава, дори са забранени в някои държави като "опасна порода". Пресата допълнително всява страх от тях, описвайки подробно всеки инцидент, причинени от агресивно домашно куче. Факт е обаче, че повечето животни приличат на стопаните си и поведението им е следствие не само на генетичната информация, която носят като представители на дадена порода, но и на начина на отглеждане и възпитаване.
Поради проведената през годините селекция, бултериерите са се превърнали в кучета с непоколебим кураж, висока интелигентност и изключителна издръжливост. Паралелно с това, много от собствениците им ги описват като спокойни, стабилни кучета, които се привързват към семейството и особено децата... Според някои хора дори "няма друга порода, на която може да се има по-голямо доверие".
Дали това наистина е така или не - това не можем да кажем. Но за сметка на това, сме напълно сигурни, че кученцето на "Papo" не би могло да причини зло никому. То е изработено от поливинилхлорид и е оцветено ръчно. Изключително реалистичната фигурка е част от серията "Животните във фермата", представяща различните породи кучета и домашните животни.